Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 51

— Имам си система, Ваше Височество. Доколкото мога да опазя някои хора да не внасят безпорядък наоколо. — Към Ив беше отправен кос поглед.

— Аз само проверявам — оправда се тя. — Нищо не пипам.

— Засега — промърмори Етел.

— Правилно ли чух, че някой трябва да държи Ив под око?

— Да, мадам. Ваше Височество. Прекалено се вълнува и не спи като хората. Ще съм признателна на всеки, който може да ми я махне от главата поне за малко.

— Страхотно уважение към продуцента цари наоколо!

— Загрижеността често е по-важна — отбеляза Габриела. — Мисля, че мога да ви окажа известна помощ, госпожице Коен. Имам двадесет свободни минути. Ив, бих изпила чашка кафе някъде.

— Бри, затънала съм до гуша.

— Не ме карай да се позовавам на сан и титла.

Ив въздъхна шумно.

— Добре, ала ще ги сведем до петнадесет и не навън, а в кабинета ми.

— Става. — Бри я хвана под ръка, обърна се през рамо към Етел и беззвучно, само с устни каза „двадесет“.

— А ти как така имаш свободно време в средата на деня?

— Късмет. Бавачката е с децата във фермата, Рийв има разговор с папа и Алекс, а следобедната ми среща пропадна поради грипно заболяване на отсрещната страна.

— Не изглеждаш разстроена.

— Направо си отдъхнах. Нямаш представа колко е досадно да седиш и дъвчеш сандвичи с кресон, страшна гадост между другото, обмисляйки начини за набиране на средства с една особа, в чиято глава има повече въздух под налягане, отколкото въображение. Ако наистина имам късмет, този вирус ще я държи поне три-четири дни, за да свърша всичко без нея.

— Не ми разправяй — отвърна Ив с вид на човек патил и препатил. Спряха пред кабинета й, тя отвори вратата и покани с жест гостенката си вътре.

— Доста сносно — отсъди Габриела, като се завъртя в кръг. — Но тя трябват свежи цветя и да смениш с нещо тази ужасна картина.

— Дори не я забелязвам. По-важното е, че съм снабдена кафе машина. — Ив я включи. — След секунда е готово.

Габриела остави чантата си на бюрото и се приближи до прозореца.

— Жалко, че гледката не е по-добра.

— Едва ли в Кордина има лоша гледка.

Габриела пусна завесата на мястото й и се обърна.

— Знаеш ли, отбих се вкъщи, когато закарах Рийв. Александър ходи със същия сомнамбулски вид като теб.

Ив избягна погледа й, като се зае с чашите и чинийките.

— Има, предполагам, немалко грижи на главата.

— Без съмнение, и не само по отношение на държавни дела. Да не сте се карали?

— Разменихме някои виждания. Чисто ли го искаш, или с това безподобно мляко на прах?

— Чисто. — Изчака я да налее и взе подадената чаша. Ще ми кажеш ли какво е станало?

— Той ти е брат.

— А ти си ми приятелка. — Габриела седна и остави чашата на края на бюрото. — Обичам и двамата достатъчно, струва ми се, за да бъда обективна. Той какво, труден е за общуване ли?