Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 52

— Не. — Ив отпи дълга глътка. — Невъзможен.

— Да, подходящо определение за Алекс — не можа да скрие усмивката си сестра му. — Ала в негова защита трябва да кажа, че не го прави нарочно спрямо теб, просто си с такъв.

Ив изпи кафето си и веднага стана да си налее още.

— Той ме целуна.

Габриела повдигна вежди, издаде напред устни и се замисли.

— Това не ми изглежда чак толкова ужасно.

— Стига, Бри, говоря за Александър Непогрешимия. И не само ме целуна — добави, защото, изречено на глас, беше прозвучало много глупаво. — Опита се да ме прелъсти.

— Не е за вярване колко време му беше необходимо. — В отговор на изражението й Габриела махна небрежно с ръка. — В крайна сметка, Ив, Алекс може да е непоносим, но далеч не е глупав. Трудно ми е да повярвам, че си била потресена от изненада.

— Потресена бях! — Ив направя кисела физиономия и додаде: — Добре де, може би не шокирана, ала наистина бях изненадана.

— А ти него целуна ли го?

Ако „него“ беше който и да било друг, тя щеше да се разсмее.

— Виж, Бри, не е там работата.

— Напротив, там е работата, но друг е въпросът, че не е моя работа.

— Не искаха да кажа това.

— И да не си, е така. — Габриела най-после опита кафето. — Все пак, щом си му сърдита, едва ли е било заради една целувка. Трябва да има още нещо.

Ив реши да седне, ала почти веднага пак стана и заброди из стаята. Как да й обясни, когато всичко бе толкова обърсано, нищо не бе тъй, както изглеждаше отстрани.

— Той го направи само заради Бенет.

Габриела остави чашата.

— Неприятно ми е да ме мислят за бавно загряваща, какво общо има Бенет с теб и Алекс?

— Просто това, че е мъж — тръсна с негодувание Ив. Не спираше да крачи напред-назад. Широката блуза, пуснато свободно над панталона, се развяваше при движението. Беше се зарекла да не мисли повече за случилото се. Обеща си, че дори и да мисли, то няма да се разстройва. От голи обещания обаче нищо не излезе. Тя замахна с ръката, в която държеше чашата, и едва не плисна кафето. — Като малко момченце, което иска червена лъскава топка, само защото и другото момченце има такава. Е, аз пък не съм червена топка. — Ив тропна чашата чинийката — И не съм нечия.

За момент увисна мълчание, после Габриела кимна бавно.

— Струва ми се, че схващам. Спри ме, ако греша. Ти мислиш, че Алекс се опитва да те прелъсти, защото смята, че Бенет вече го е направил.

— Правилно.

— Ив, това с пълен абсурд.

— Именно. Същото, в по-подробни черти, обясних и на Александър.

— Не, не, не — прекъсна Габриела през смях възмутената й реч. — Искам да кажа, че е абсурдна мисълта Алекс и Бенет да си съперничат за каквото и да било. Това просто не им е в характера.

Не че разчиташе на съчувствие. Естествено бе да държат един за друг, но понеже Габриела беше жена, тя очакваше разбиране като от жена.

— А как ще обясниш изявлението му, че съм спала с Бенет?

— Алекс ли го каза?

— Да, каза го. Да не смяташ, че си измислям?

Габриела спря да се усмихва, на лицето й се мярна тревожна сянка.

— Не, разбира се. Просто си мисля, че се заблуждаваш, нещо не си разбрала правилно от това, което е казал или направил. — Безпокойството се задържа още миг, сетне изчезна. — Точно така е станало.