Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 50

Той не помръдваше от мястото си. Не смееше да направи и крачка към нея. Страхуваше се — от себе си.

— Внимавай!

Тя не чуваше, не искаше да слуша. Още не бе казала всичко, което имаше да казва.

— Върви по дяволите! Може да си аристократ, принц, властелин, ала зад всичко това си такъв глупак, колкото който и да е било друг, и аз нямам намерение да стоя тук и да обяснявам на един глупак или пък да оправдавам връзката си с Бенет! Можеш само да се учиш от него, Алекс. Той има сърце и дарява жените с истинска обич и привързаност. Не ги смята за плячка, която да обикаля и дебне.

— Свърши ли?

— И още нещо. Предлагам ви да разговаряте с Бенет, Ваше Височество, ако желаете да узнаете… Любопитни подробности. Сигурна съм, че ще останете очарован.

— Чувствата ми към теб нямат нищо общо с Бенет… Както и точно обратното. Да вървим. Ще те закарам.

Той тръгна обратно към колата. Двамата охранители, стояли през цялото време на прилично разстояние, се качиха в своята.

ШЕСТА ГЛАВА

— Етел, за „Котката“ ми трябва още един бял комбинезон.

С бележник в ръка Ив оглеждаше един по един костюмите в гардеробната.

— Бял комбинезон. Размер тридесет и четири.

— Да не е много дълъг. Искам нещо по-изящно.

— По-изящен бял комбинезон. Размер тридесет и четири.

Ив се подсмихна и продължи да прехвърля костюмите за първата пиеса.

— Трябва да се придържаме към бюджета, затова нека бъде найлонов, стига да изглежда като копринен.

— Аз да не върша чудеса?

— Винаги. И още нещо, отпусни сакото на Стария, да речем с около четири сантиметра. За Джералд ще са нужни малко по-големи подплънки.

Етел, владетелка на гардеробната, дъвчеше неизменната си ментова дъвка и записваше даваните й наставления. Беше прекарала в театъра двадесет и две години и можеше за срок от четиридесет и пет минути да направи копринена чантичка от свинско ухо.

— Ако всички продължават да ядат така, като оная вечер, никакви подплънки няма да са нужни.

— Смятам да ги държа под око и в това отношение.

— Не се и съмнявам. — Етел смъкна очилата си по-надолу и я изгледа над рамката. — А теб кой ще те държи под око? Май съвсем престана да спиш.

— Кажи речи. Може да се наложи тези да се преправят — посочи Ив два детски костюма. — Прослушването на децата е утре. Само се моля да открием две, които да могат да изиграят противните малки чудовища.

— Разполагам с такива, които охотно давам под наем.

— Бри! Надявах се да се отбиеш. — Ив пъхна бележника под мишница и я прегърна със свободната си ръка.

— Щях да го направя още вчера, но се оказа, че имам четири посещения при зъболекаря, две подстригвания и среща с една небивало стисната бюджетна комисия.

— С други думи, един приятно безгрижен ден на принцеса Габриела. Да ти представя госпожица Етел Коен, моята шивачка, вълшебницата на иглата и конеца.

Смутена, Етел се поклони несръчно.

— Ваше Величество.

— В Кордина се задоволяваме с „Ваше Височество“ — усмихна се Габриела и протегна ръка. — Толкова много костюми! — започна да оглежда тя закачалките с дрехи, рафтовете и кутиите, пълни с всевъзможни аксесоари. Пипна с любопитство рокля, цялата извезана със стъклени мъниста, повъртя се още малко и като усети, че притеснението на Етел бе попреминало, попита: — Как, за Бога, се ориентирате във всичко това?