Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 49

— Че те смятам за привлекателна не е внезапно. — Той сложи ръка на рамото й и леко я принуди да се обърне. Слънцето скоро се канеше да залезе. Ив го видя зад гърба му, разливащо последни златни лъчи. Пясъкът беше бял и хладен. И като че ли не много стабилен под краката й, както й се стори, щом зърна изражението на Александър. — А дали си достъпна, или не, това вече няма значение. Защото те желая. — Той замълча и плъзна ръка от рамото към врата й. — Смятам, че това има къде-къде по-голямо значение.

Тя потръпна и скръсти ръце. Очите й в момента имаха цвета на морето, но бяха много, много по-бурни.

— И понеже си принц, можеш да имаш всичко, което пожелаеш.

Бризът развяваше косата й и я оплиташе в пръстите му. Той беше забравил морето, бодигардовете, залеза.

— Именно понеже съм принц, ми е по-трудно да имам това, което желая. Особено ако това, което желая, е жена.

— При това американка. — Ив дишаше бързо, на пресекулки. Най-лесно бе да не пита, а да приеме. Искаше да приеме, да бъде в неговите обятия, може би в сърцето му. Съзнанието, че това бе най-голямото й желание, променяше всичко. И го усложняваше. — Американка, която се препитава от работа в театъра — продължи все така задъхано. — Без титла, без знатно потекло. Не толкова удобна и подходяща за интимна връзка, както някоя аристократка, някоя европейка.

— Да — потвърди Алекс лаконично и видя обидата да пълни очите й. Не искаше да я лъже. — Името ми да бъде свързвано с твоето няма да е особено удобно за някои членове на Съвета, за определени висши служители. По приемливо е да общувам с жена, която е от знатно родословие с благородническа титла.

— Ясно. — Тя вече идваше на себе си и в гласа й прозвучаха язвителни нотки. Посегна и свали ръката му от раменете си. — Значи ще бъде по-приемливо, ако се съглася на тайна любовна връзка?

Гневът преобрази лицето му в застинала непроницаема маска. Никой, ако го видеше в момента, не би повярвал, че бе способен да се усмихва мило и обаятелно.

— Не помня да съм го искал от теб.

— Не си успял още. — Идеше й да се разплаче. Прозрението я потресе. Унизителната му същност. Почувства унижението като корава плесница, която сякаш я отрезви. Очите й пресъхнаха, чак я заболяха от сухота. — Ами, благодаря все пак за предложението, Ваше Височество, ала не проявявам интерес. Ако спя с мъж, върша го, без да се срамувам от себе си. Ако имам връзка с мъж, тя е открита и явна.

— Известно ми е.

Ив вече се бе обърнала и закрачила бързо, но думите му я спряха.

— Какво точно искаш да кажеш?

— Беше много открита по отношение на връзката си с брат ми. — Нямаше нито ирония, нито следа от яд. Очите му бяха непроницаеми и безизразни. — Очевидно и в този случай е отсъствал срам.

Отначало объркването бе пълно, после се появи проблясък, накрая с ослепителна яснота тя проумя. Тъй като беше по-безопасен от болката. Ив се остави да я завладее гневът.

— Значи ето каква била цялата работа! Нещо като съперничество между двама братя, някакво любопитство относно вкуса на брат ти? И какво си мислеше, Алекс, че той е минал и заминал, а сега е твой ред? Да видиш за какво е бил целият този шум?