Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 47

— Има подобрение — отбеляза Алекс. Хвана я за лакътя, преди Ив да успее да реагира.

— Благодаря. Мисля, че трябва да поговорим.

— Добра идея. Може да се разходим с колата, преди да се приберем.

— Не е необходимо. Няма да отнеме много време.

— Убеден съм, че е повече от необходимо да подишаш малко чист въздух, след като цял ден си стояла на затворено.

Излязоха от театъра. Когато той отвори вратата на стоманено сивия „Мерцедес“, тя внезапно се закова на място.

— Какво е това? — попита.

— Колата ми.

— Няма шофьор.

— Искаш ли да видиш шофьорската ми книжка? — Ив продължи да се колебае и Алекс се усмихна. — Ив, да не би да се страхуваш да бъдеш насаме с мен?

— Разбира се, че не — опита се тя да прозвучи възмутено, но неспокойно се озърна през рамо. Двама плещести бодигарда с безизразни лица стояха до друга, спряла по-назад кола. — Освен това ти никога не си сам.

Той проследи погледа й. Не даде външен израз на острото мимолетно усещане за ограничена свобода.

— За съжаление съществуват и други необходими неща, освен чистият въздух.

И макар чувствата обикновено да не се отразяваха върху лицето му, на нея И се стори, че сега долови следа от тях в гласа му.

— Мразиш тези неща, нали?

Алекс я изгледа изненадан, дори с известно безпокойство. Как виждаше това, което той тъй грижливо се стараеше да скрие?

— Чиста загуба на време е да мразиш необходимото. — Подкани я с жест да се качи, затвори вратата и заобиколи от другата страна. Не погледна към охраната и с нищо не показа, че забелязва присъствието им. — Колана — напомни й и включи двигателя.

— Какво? А, да. — Ив спря да репетира речта си и закопча ремъка на мястото му. — Винаги ми е било приятно да се разхождам из Кордина — подхвана тя. Дръж се приятелски, напомни си мислено. Дръж се естествено, а после стреляй, когато най-малко го очаква. — Такъв хубав град. Никакви небостъргачи, никакви кубове от стъкло и стомана.

— Продължаваме да даваме отпор на определен вид прогрес. — Алекс се включи в ненатовареното движение. — Нееднократно хотелски вериги са правили опити да прокарат идеята за изграждане на курорти. Което си има своите предимства, разбира се. Повишаване на заетостта, развитие на туризма.

— Не — поклати твърдо глава Ив. — Не си заслужава за нищо на света.

— И това от дъщерята на строителен магнат?

— Това, което и където е построил татко, е добро. Хюстън… Хюстън е съвсем друго нещо. Град като него има нужда от развитие.

— Неколцина в Съвета са ма мнение, че Кордина също има нужда от развитие.

— Грешат. — Тя се обърна с лице към него. — Очевидно и принц Арманд мисли, че не са прави. А ти? Когато дойде твоят ред, ще им позволиш ли да разровят крайбрежието?

— Не. — Той извърна глава към морето. — Някои неща трябва да останат неизменни. Дворецът е най-високата сграда в страната. Докато фамилията Бисет е там, така и ще бъде.