Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 45

Той също попи потта от лицето си с ръкава, после я изгледа с шеговито възхищение.

— Не познавам много продуценти, които си цапат ръцете.

Тя обърна прашните си длани и сбърчи нос.

— Явно съм от другия тип. Утре в десет. Бъди свеж.

— Слушам. Нещо да предам на останалите?

— Същото. Приятно прекарване на вечерта, ала никакви свръхнатоварвания няма да бъдат посрещнати със съчувствие утре.

— Ще го имам предвид. Не се преуморявай.

— Навреме казано, няма що.

Ръс излезе, а Ив, сложила ръце на хълбоците, се огледа наоколо. Реши, че каквото бе могла за един ден, го бе направила. Подпря с рамо един последен кашон и се зае да го избута в ъгъла. Чу някой да влиза, бръкна в джоба си и извади връзка ключове.

— Дай ги на Гари, моля те. Ще му трябват за утре сутринта. — Подхвърли ключовете полуизвърната, без да погледне назад.

— Бих се радвал да услужа, стига да знам кой е Гари и къде да го намеря.

— О! — Все още наведена, тя вдигна поглед. Панталоните и лекият му пуловер бяха изрядни, косата сресана, обувките лъснати до блясък. Ив се почувства като оваляно в калта прасе. — Помислих те за един от работниците.

Когато тя се изправи, Александър й хвърли ключовете обратно.

— През цялото време това ли прави тук? Да влачиш всички тези сандъци?

— Разопаковах и ъ-ъ… — Ив скри мръсните си ръце зад гърба. — Организирах.

— И си местила тежести, абсолютно недопустими за една жена.

— Чакай малко…

— Тежести, крайно непосилни за някой с твоята физика.

Това настойчиво повтаряне не успя да я ядоса само защото я болеше гърбът.

— Имах помощници.

— Явно недостатъчно. А и ако ти е нужна помощ, трябва само да кажеш.

— Ще се оправим, благодаря. Най-страшното е свършено. — Тя направи опит да поизтрие ръце в предницата на фланелката си. — Не знаех, че ще идваш днес. Да не сме пропуснали нещо при обсъждането тази сутрин?

Той влезе по-навътре. Ив стоеше с ръце зад гърба, подпряна на един от сандъците.

— Засега няма други делови въпроси за обсъждане.

— Ами, хубаво тогава. — Тя се усети, че облизва устни. — Да занеса ключовете на Гари и да се измия, преди Бенет да се е появил. — Понечи да тръгне, но Алекс стоеше и препречваше пътя й.

— Бенет е възпрепятстван. Аз дойдох да те закарам вкъщи.

— Не беше необходимо. — Той тръгна към нея и Ив направи крачка встрани. — Казах на Бен да ме вземе само ако му с удобно. — Алекс пак тръгна напред, а тя заотстъпва заднешком. — Не очаквам да ме возят напред-назад, докато съм тук. Най-лесно е да се вземе кола под наем.

Ив ухаеше на топъл мед, оставен на слънце.

— Имаш нещо против да се возиш с мен ли?

— Не, разбира се. — Тя закачи с пета един кашон и спря. — Защо ми се струва, че ме дебнеш?

— Така изглежда. — Той докосна бузата й и с удоволствие усети как Ив потръпна. — Цялата си мръсна.

— Да. Трябва да се измия, тъй че, ако не искаш да чакаш, мога да си дойда с такси — ще хвана такси.

— Не ми пречи да почакам. Удивително е как успяваш да си красива с цялата тази мърсотия по теб. Красива си. — Алекс прекара пръст по устните й. — И желана.

— Алекс… Александър. Не знам защо. — Трудно ми е да разбера защо. — Той сложи ръка зад врата й. — По-добре недей.