Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 44

— Ние казваме „здрасти“ — отвърна Бенет. — Умрях от яд, че изпуснах вечерята снощи и срещата с трупата — обърна се към Ив.

— Това което изпусна, бяха множество хубавички актриси, с които да флиртуваш.

— Жалко! Наистина ли са много? — ухили се той към Ръс.

— Достатъчно.

— Знаех си, че мога да разчитам на Ив. Както и да е, идвам да те отвлека от всичко това.

— Чудесно. — Тя хвърли поглед към бюрото. — Ела след два часа.

— Два часа?

— Нека по-добре да са три — поправи се Ив, като разлисти бележника.

— Ив, съвсем ще капнеш.

— Да капна ли? — Тя се засмя и го изтика пред себе си в коридора. — Дори не съм започнала още. Но мога да се възползвам от превоз, стига да не се разкарваш специално за мен. Да речем — Ив погледна часовника си. — Към пет и половина?

— Добре, само че…

— Освен ако не искаш да останеш с нас. Тъкмо се канехме да отваряме кашони.

— Ще намина по-късно. — Бенет я целуна за довиждане и тръгна по коридора. — Приятно ми беше да се запознаем, Талбът.

— За първи път виждам царствена особа да бъде натирена по този начин — рече Ръс, когато двамата с Ив закрачиха в обратната посока.

Тя се усмихна.

— Колкото и да го обичам, тук ще ми се пречка.

— Май не прилича много на брат си — отбеляза Ръс.

— Бен? — Ив поклати глава. — Не, не прилича. Доста го обсъждат в пресата. — Тя не се сдържа и избухна в смях. — Ако питаш него, всичко е вярно.

— А така ли е?

Тя го изгледа. Тонът й леко охладня.

— Може би.

— Извинявай. — Ръс пъхна ръце в джобовете. — Не исках да си навирам носа. Аз просто… Ами, просто ми е интересно и съм любопитен като всеки друг. Странно е, че си толкова близка с тях. Ние в Монклер, Ню Джърси, нямаме много кралски височества.

— Те са обикновени хора. — Тя спря пред вратата на едно от складовите помещения. — Е, не съвсем обикновени, разбира се. Ала са просто хора, и много приятни при това. Сам ще се убедиш през следващите седмици.

После отвори вратата, отстъпи назад и изпъшка. Ръс надникна иззад рамото й към грамадата сандъци, кашони и кутии.

— Май ще ти е нужна помощ.

— Иди да повикаш докерите от пристанището. Аз започвам.

След три часа Ив беше положила началото на някакъв ред и съставила дълъг списък на нещата, които трябва да бъдат свършени. С помощта на Ръс и двама сценични работници част от сандъците бяха разопаковани, други подредени в единия край на склада, докато съдържанието им не потрябваше. Тя действаше методично, какъвто всъщност бе стилът й на работа, вдигаше и местеше наравно с мъжете. Двадесет минути след като започнаха, Ръс престана да й казва да не вдига туй, да не премества онуй. Както личеше, Ив имаше не по-малко сили от останалите.

Към пет часа беше потна, мръсна и раздърпана, но съвсем не недоволна.

— Ръс, тръгвай си. — Облегната на един сандък, тя жадуваше за нещо студено, и ако можеше да е в голямо количество.

— Ами ти?

— Почти свършихме, каквото можахме за момента, а не искам актьорите ми да се явяват изтощени на репетиция. — Ив обърса чело с опакото на ръката си. — Ти помогна много. Останалото ние тук ще го довършим.