Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 42

Да бъде негова. Това бе всичко и единственото на света. Ив вдигна ръце и зарови пръсти в косата му.

Той се намираше на ръба на лудостта. От нея лъхаше такава топлина, такава сласт. Огнените езици, които лижеха тялото му, се разгаряха от нейната жарава. Ако това не бъде прекратено веднага, то щеше да погълне и двамата, не биваше да позволи да се случи по този начин, не сега и не тук. Александър я отдръпна от себе си, изруга, после отново впи устни в пея, докато тя омекна податливо в ръцете му.

— Ще трябва да избереш — каза задавено, ала я гледаше право в очите. — И да го направиш скоро.

Прокара трепереща ръка по лицето си.

— Не те разбирам.

— Аз не обичам да губя. — Беше я хванал отзад за косата така, че тя не можеше да помръдне. Не че правеше опит. Погледът му я приковаваше. — Постарай се да го разбереш. Не се извиних предния път, няма да се извинявам и сега.

Пусна я, после се отправи към вратата и излезе.

Останала сама, Ив се отпусна върху дивана под прозореца като човек, замаян от много слънце или много вино. В целувката му имаше и от двете. Тя въздъхна и притисна с длани очите си. Трябваше да помисли. Лошото бе, че нямаше представа откъде да започне.

ПЕТА ГЛАВА

В театъра Ив се чувстваше в свои води, беше доволна от кабинета, приготвен за нея, и благодарна за часовете, които можеше да прекара далеч от двореца. И от Александър.

Тя беше човек с професионални ангажименти, работеща жена, чиято кариера вървеше с пълен размах, а поредният успех се намираше на една крачка. Очакваше я най-голямото изпитание до момента. Близо сто души зависеха от нейните решения, заповеди, правилни действия. Не можеше да си позволи да прекарва нощите, въртейки се в леглото с мисълта за един мъж. Не можеше посред бял ден да бленува за него, когато я чакат хиляди неща за въртене.

Ала целувката му в стаята й, изпълнена с мириса на морето, беше не по-малко опустошителна, не по-малко зашеметяваща от първия път, когато това се бе случило. Беше се почувствала преизпълнена от някаква непреодолима потребност, както чисто физическа, така и дълбоко емоционална. Не просто потребността от мъж, любим или приятел, а от Александър. Беше го пожелала — да я люби там, до прозореца, в светлината на яркосиньото небе и лазура на морето.

Нямаше да е любов, помисли Ив и притисна с пръсти уморените си очи. Щеше да е секс, обикновен, неподправен секс. Не го искаше, нямаше нужда от това и изобщо спираше да мисли по въпроса.

Беше едва два часа от втория й ден в Кордина. Сутрешната среща беше минала, според нея, добре. Александър се държа както му бе присъщо — сдържано, делово, взискателно. Такъв беше човекът, с когото тя знаеше как да общува. Другият, който я беше целунал предишния следобед, който я накара да се почувства безводна, силна, безразсъдна — всичко това заедно, с него не умееше да се справя.

Вечерта в деня на пристигането им той се беше проявил като безупречен домакин. Обаянието му не излизаше извън рамките на официалността, но хората от трупата останаха впечатлени. Всъщност май не една и две особи от женския състав бяха прекомерно впечатлени. Не беше зле да си отваря очите. Не можеше тази или онази да й ходят разсеяни. Всички трябваше да са пределно концентрирани през следващите няколко седмици. Включително и тя самата. С тази мисъл в главата Ив започна да чете и препрочита списъка с неотложните и по-далечни задачи, предстоящите за уреждане въпроси и какво ли още не.