Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 39

Нора Робъртс

— Напротив. Просто не мисля, че е нужно да обяснявам неща, в които баща ми сам ще се убеди с очите си.

— Роден дипломат — засмя се Арманд. — Алекс, позвъни да донесат чай, моля те. Известно време ще задържа Ив само за нас, преди да трябва да я делим с цяла Кордина. И така, младата дама сега е известен продуцент. — Той я съпроводи до едно кресло. — Идваш да ни забавляваш.

— Надявам се.

— Синът ми казва, че за Центъра е късмет да му гостува твоята трупа. Популярността ви в Америка расте и за нас, като ваши първи чуждестранни домакини, е чест.

Тя се усмихна.

— Бенет обича да ласкае.

— Съвсем вярно. — Арманд извади цигара. — Ала в този случай е Алекс.

— Алекс ли? — Хваната неподготвена, Ив се обърна. Александър седна на стол до нея.

— Ив не очаква от мен похвала, татко. — Той извади запалка и поднесе огънче на баща си. — По-скоро е готова да избегне удар.

— Ами, след като човек го е правил седем години, то започва да става… — Тя не довърши и реши, че бе по-умно си държи езика зад зъбите, после отново се обърна към Арманд. — Моля за извинение, Ваше Височество.

— Не е нужно. Свикнал съм на джафкащи се деца. Ето го и чая! Би ли наляла, Ив?

— Да, разбира се.

Позволил си лукса да се отпусне. Арманд се облегна удобно.

— Александър ми каза, че си подбрала четири интересни пиеси. Първата била доста вълнуваща и… Как се изрази ти, Алекс?

— Пламенна — отвърна той и се усмихна, уловил бързия й поглед.

— Да, пламенна история, разиграла се във вашия американски Юг. Става дума за едно семейство, нали така?

— Да, Ваше Височество. — Тя му подаде чая. — Борба на поколенията в едно семейство, както за надмощие, така и за пари и любов. Богат властен баща, двама братя, единият — черната овца, другият — слаб и безхарактерен, и техните жени. Наистина е една вълнуваща история, в която се говори колкото за желанията и стремежите, толкова и за разочарованията.

— История, която има място навсякъде но света.

— На това разчитам. — Ив подаде и на Александър чаша чай, като избягваше да го гледа. — Пиесите, които избрах, силно наблягат на чувствата, макар двете комедии да третират нещата откъм веселата им страна. Трупата с нетърпение очаква изявата си тук. Искам да ви благодаря за предоставената ни възможност.

— Алекс беше този, който свърши работата и се справи с управителния съвет на Центъра. Ако съдя по някои от забележките му, разбирам, че не са били с така широки възгледи, както би му се искало.

Александър стисна крехката дръжка на чашата от китайски порцелан.

— Просто се наложи да бъдат убеждавани.

Тя не можеше да си представи той да се застъпва и бори за нея. Усетила приятни тръпки, бързо се стегна. Направил го е заради себе си, по-точно за Кордина, каза си.

— Както и да е, благодарна съм, че е уредено. Няма да ви разочароваме.

— Не се и съмнявам. С нетърпение очаквам да се запозная с останалата част от състава тази вечер.

Разбрала, че това бе учтив край на срещата, Ив се изправи.

— Ако ме извините, бих искала да си подредя багажа. — Понеже такава си беше по природа, тя отново целуна Арманд по бузата. — Наистина е хубаво, че отново съм тук.