Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 36

— Разбирам. — Той остави чашата. — Хотелът е напълно сигурен, Ив, и не смятаме, че трупата ти я грози опасност. Баща ми смята и аз съм съгласен с него, че ти, поради личните ти отношения с нашето семейство, си друго нещо. Предпочитаме да отседнеш в двореца, ако не поради друга причина, то поне за да избегнеш напора на журналистите, които ще обсадят фоайето на хотела през следващите няколко седмици. Или просто приеми поканата, защото баща ми те харесва.

— Поставяте така нещата, че ако направя това, което предпочитам, ще бъде неучтиво.

— Именно — усмихна се Алекс.

— Добре, приемам поканата. Ще изпия и една диетична кола, нещо с кофеин, с много кофеин.

— Уморена си от полета. — Той добави лед в чашата.

— Да. И от седмиците преди полета. Мисля, че между обсъжданията, прослушванията, репетициите и купищата документи ми се събираше средно по около пет часа сън на нощ. Не знаех, че всички трябва да получат разрешително от органите за сигурност. — Тя разсеяно поглаждаше листенцата на маргаритката, а той следеше пръстите й. — А когато наех двама нови актьори, трябваше бързо да вадим и за тях. Дано всичко да си е заслужавало. — Ив отпи от колата с надеждата да върне организма й към живот.

— Съмняваш ли се?

— По няколко пъти на ден. — Почти беше изула обувките си, очевидно съвсем несъзнателно, раменете й бяха отпуснати, а натежалите й очи все повече се премрежваха. — Доволна съм от новото ни попълнение. Тя е съвсем млада, идва направо от колежа, но крие големи заложби. Ще дублира втората женска роля в пиесата на Нийл Саймън. А пък Ръс Талбът е истински професионалист. Играл е на много камерни сцени, има сериозни постижения в новаторски постановки извън Бродуей. Смятам, че с него извадихме късмет. Ще участва в „Котка върху горещ ламаринен покрив“. Първото ни представление тук. — Ив се надяваше да не греши с този ход. Пиесата беше много пламенна, страстна. Дълго се бе колебала дали да не започнат с комедия, за да дадат на публиката и трупата летящ старт. Интуицията обаче я накара да избере все пак Тенеси Уилямс за начало. — Предварително изпратих всички сценарии заедно със сценичната постановка на пиесите. Надявам се вашият асистент да ги е прочел.

— Прочетени са — отвърна лаконично Александър. Той ги бе прочел. Нямаше защо още отсега тя да разбере колко тясно възнамеряваше да работи заедно с нея. — И са одобрени — като първоначален вариант.

— Първоначален, значи. — Дълго се беше бунтувала срещу това условие в договора. — Трудно ми е все пак да разбера защо са необходими резервни варианти. От художествената гледна точка, и от практическа също, ще бъде много сложно, ако тепърва трябва да променяме нещата. Откриването е след три седмици.

— Достатъчно време, за да подменим някоя от постановките ти, ако я намерим за неуместна.

— Неуместна ли? И кой прави този род преценки? Вие?

Свел поглед към чашата си с минерална вода, Алекс не отговори веднага. Никой извън най-близките му не се осмеляваше да държи такъв тон с него. Той реши да прояви търпимост, като същевременно се питаше дали американките изобщо са си безочливо дръзки, или Ив правеше изключение.