Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 35

Ръката й се размърда, но Алекс я стисна здраво.

— Благодаря, Ваше Височество.

— За багажа и превоза ще се погрижат. — Той й се усмихна истински се усмихна, с радост, каквато не бе изпитвал от заминаването й насам. — Двама от моите хора ще придружат групата до хотела и ще се погрижат за настаняването.

Ноктите й се впиха в дланта му.

— Много мило от ваша страна.

Алекс се почуди дали някой друг не бе забелязал прикритата обида зад тези думи.

— Нашето желание е да направим престоя ви тук приятен. Да вървим, ако обичате. — Репортерите ги бяха на обиколили плътно и му се наложи да ги отпрати: — Госпожица Хамилтън ще отговори на всичките ви въпроси утре на пресконференцията. Сега тя има нужда от почивка след дългия полет.

Няколко по-упорити журналисти тръгнаха след тях. Той просто хвана Ив за лакътя и бързо я поведе.

— Ваше Височество, навярно е по-добре да съм заедно с трупата.

— Нали имаш асистент?

— Да, разбира се. — Тя трябваше да ускори ход, за да е в крачка с него.

— Ами асистентите са точно за това. — Усещаше ръката й под ръкава на сакото — твърда и стегната. Каква ли би била протегната към него с готовност да го приеме? — Много по умно ще постъпиш, ако се добереш бързо до двореца и избегнеш нападението на пресата.

— Мога да се справя с пресата — започна Ив, ала внезапно млъкна. — Отивам в хотела. В двореца вечерята няма да бъде сервирана още с часове.

— Нямаш причина да ходиш в хотела. — Излязоха от страничния изход на залата, както бе уговорено с охраната. Отпред чакаше лимузина. — Твоят асистент и моите хора ще направят всичко необходимо за трупата.

— Това хубаво — подхвана отново тя, докато настоятелно бе подканена да се качи в колата, — но искам да си разопаковам багажа, да се оправя. Сигурна съм, че каквото и да имаме за обсъждане, може да почака някой и друг час.

— Естествено. — Алекс също седна отзад и даде знак на шофьора.

— Няма нужда да се отклонявате от пътя, за да ме закарате, когато мога да отида с останалите.

— Няма да живееш в хотел. Ще се настаниш в двореца. Уредено е.

— Тогава го отменете. — Официалностите, както и краткият момент на слабост бяха отминали. — Ще остана заедно с хората си в хотела.

— За никого не от полза да си в хотела, нито за теб, нито за мен. — Той невъзмутимо натисна един бутон. Между тях и шофьора се спусна плътна преграда. — Искаш ли едно питие?

— Не, не искам. Искам обяснение защо съм отвлечена.

Беше забравил, че Ив успяваше да го развесели. Наля си чаша минерална вода и се усмихна.

— Сериозно обвинение, Ив. Баща ми силно ще се изненада, че намираш поканата в двореца за равносилна на отвличане.

— Това няма нищо общо с баща ви.

— Негово е настояването да ни гостуваш. Охраната на хотела, разбира се, е засилена.

— Защо?

— Времената са трудни.

В душата й се прокрадна тревога, ала не за нея и трупата, а за него.

— Същото каза и сестра ви преди два-три месеца. Ваше Височество, ако баща ви смята, че съществува някаква опасност, искам да съм с хората си.