Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 28

— Бри, не е нужно да ми правиш компания. Зная, че се притесняваш за баща си и случилото се тази сутрин.

— Времената са тежки. — Бри отново спря поглед на малчуганите. Те бяха нейната душа, нейният живот, връзката й с реалния свят. — Зная, че баща ми ще направи всичко за доброто на Кордина.

— А за себе си?

Очите на Габриела — големи, загадъчно зелени — потъмняха, но тя се усмихна.

— Самият той е Кордина. Както и Алекс. Това е първото нещо, което трябва да се проумее, и най-трудното. Ти го харесваш, нали?

— Кого, Александър ли? Разбира се.

— „Разбира се“ — подразни я Габриела и скокна да хване синчето си, преди да бе пропълзял под верандата след котето. — Не говоря за такова „разбира се“, Ив. — Дориан взе да скимти и тя го целуна по бузата, после с опитно движение го настани в скута си. — Ако изобщо някога позволиш на чувствата си към него да излязат на повърхността, ще откриеш твърде много подводни камъни. Ако изпиташ нужда да споделиш, ела при мен. — Дориан я оскуба и Бри се засмя. — Този тук трябва хубавичко да бъде окъпан преди вечеря.

— Върви — успя да се усмихне Ив в отговор. — Аз ще се заема с останалите.

Ала тя поседя сама още някое време. От приятната й отпуснатост преди малко нямаше и следа. Чувствата й към Александър вече бяха на повърхността. Ив го харесваше, както харесваше и всички свои приятели в Кордина. За нея те бяха като второ семейство. Естествено, като жена намираше Александър за привлекателен. Коя жена би си кривили душата? Понякога, навярно имаше моменти понякога, когато това привличане ставаше малко по-силно от обикновено. Но нищо особено, поради което да не я лови сън нощем.

Не й трябваха подводни камъни. Ако се наложеше, би се справила с тях. Ала в работата си. А в интимната сфера — това беше съвсем различно нещо. Тук тя не желаеше никакви усложнения. Не бе ли именно това причината толкова дълго да избягва този род обвързаност? Естествено, че имаше мъже, които бяха привлекли вниманието й, но… Винаги се появява едно „но“, помисли Ив. Ала вместо да вникне и разсъди по-издълбоко защо се получава така, тя винаги се бе оправдавала с факта, че просто нямаше време за подобна връзка.

Шумът, който децата вдишаха с виковете си, я отвлече от мислите. Всъщност съвсем не й бе присъщо да се отплесва така. Изтича надолу по стъпалата и прекоси поляната. Момчетата се размрънкаха недоволно, но щом им обеща интересна игра след вечеря, отидоха да се измият.

След тяхното тръгване наоколо стана толкова тихо, че направо не й се искаше да ходи да вика останалите и да се прибира вътре. Атмосферата тук й действаше успокояващо. Пак щеше да дойде. Да седи вечер на терасата, затворила очи и заслушана в тишината. Едва ли би могла да живее по този начин дълго, ала от време на време щеше да й действа пречистващо.