Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 18

— От топлината — едва успя да промълви Ив, после коленете й се разтрепериха. Той не сваляше очи от нея.

— Сигурно си права. — Александър също го усети. То жужеше във въздуха, пропукваше като електрически разряд при гръмотевична буря над морето. — Най-разумното и за двама ни е да се охладим.

— Трябва да се преоблека. Обещах на Бенет да ида с него при конете преди вечеря.

Александър незабавно се отдръпна. Това, което й се бе сторило, че зърна на лицето му, в очите му, изчезна.

— Тогава те оставям. Френският посланик и жена му ще вечерят заедно с нас.

— Ще се постарая да не сърбам и да не мляскам.

Избухливостта, винаги стаена близо до повърхността, намери израз в погледа му.

— С мен ли си правиш шега. Ив, или със себе си?

— И с двамата.

— Не стой повече на слънце. — Той си тръгна, без да се обръща.

Тя го гледаше как се отдалечава със стегната, военна походка. Потръпна, после затвори очи и се гмурна в басейна надолу с главата.

Ив с облекчение разбра, че не само Бенет, но Бри и Рийв също щяха да присъстват на вечерята. Настанена между посланика и Рийв, тя бе избавена от необходимостта да води задължителния в такива случаи разговор с Александър. Като престолонаследник той седеше на главата на масата със сестра си от едната страна и съпругата на посланика от другата.

Вечерята беше официална, ала не непоносимо скучна, както Ив се бе опасявала. Посланикът разполагаше с обилие от анекдоти, които охотно разказваше и при най-малкия окуражителен знак. Ив се смееше, подтикваше го, накрая му достави удоволствието да разтоваря с него на френски. Училищните години, прекарани в Швейцария, й послужиха, независими дали навремето й бяха харесвали, или не.

— Впечатляващо — вдигна към нея чашата си Рийв и срещна усмихнатия й поглед.

Той много малко се бе променил за изтеклите години. Слепоочията му бяха леко посребрени, но нищо повече. Не, поправи се тя, имаше още нещо. Сега изглеждаше по-спокоен. Щастието навярно само по себе си бе извор на младост.

— А как е твоят френски? — попита го.

— Никак. — Рийв започна да рови в чинията вкусно приготвената патица с фин сос, като си мислеше колко повече би предпочел една пържола алангле, опечена на собствената му скара. После хвърли поглед към жена си отсреща, която се смееше с Бенет. Ала каквито и жертви да бяха направени, те бяха нищо в сравнение с наградата. — Габриела твърди, че просто съм се заинатил да не го науча.

— Е?

— Права е.

Ив са разсмя и посегна към виното.

— С нетърпение чакам да видя утре фермата. Крис каза, че къщата е страхотна, но не разбрала нищо, когато си взел да й разправяш за пшеницата и овеса. Имал си и коне.

— Всички деца яздят. Дори Дориан се качва на пони. — Рийв замълча, докато сервират основното блюдо. — Удивително е колко бързо се учат.

— А иначе как се чувстваш? — Не знаеше откъде се взе този въпрос и защо й се стори така важен. — Имам предвид, да живееш тук постоянно или поне през по-голямата част от годината, да пускаш нови корени, да усвояваш нови обичаи?

Той би могъл да пропусне въпроса покрай ушите си и да не отговори, както това често се прави. Можеше просто да се пошегува, както биха сторили други. Ала имаше открит характер и откровеността му бе присъща.