Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 16

— Трябва да внимаваш. Не си свикнала с нашето средиземноморско слънце.

Излетната върху шезлонга, тя го гледаше слисано. Беше застанал на пътя на слънчевите лъчи, които създаваха блестящ ореол около главата му. Ив премига, като се опита да избистри погледа и съзнанието си. Обречени девойки, лами и дракони. Героят — принц. В момента приличаше по-скоро на бог.

— Мислех, че сте извън двореца. — Надигна се и се подпря на лакът, съвсем забравила горнището на банския. То се свлече. Сграбчи го бързо със свободната си ръка и изруга. Той стоеше най-спокойно, докато тя се бореше с презрамките и смущението.

— Бях. Кожата ти е много бяла. Ще изгориш.

Мина и през ум, че протоколът изискваше от нея да стане и да направи реверанс. Как ли би изглеждал един реверанс но бански, с полусмъкнато горнище? Ив остана на място.

— Сложила съм си половин килограм защитен крем, а нямам намерение да стоя още дълго. Пък и от климата в Хюстън кожата загрубява.

— Не ти личи. — Александър придърпа един стол и седна. Министър-председателят нямаше да избяга. — Беше в Центъра, нали?

— Да. Вие и цялото семейство заслужавате поздравления. Невероятен е.

— Значи си съгласна трупата да даде представления?

— Съгласна съм да пристъпим към договаряне. — Тя изправи шезлонга, за да заеме седнало положение. — Условията в Центъра са първокласни. Ако изгладим всички детайли по контракта, и двамата получаваме това, което искаме.

— Детайлите са работа на адвокатите и счетоводителите — отвърна той пренебрежително. — А ние трябва да се разберем по същество за това, което ще се прави.

Ив скръсти ръце. Досмеша я от високомерното му отношение към въпросното племе, но остана сериозна.

— Ще се разберем, след като адвокатите и счетоводителите си кажат думата.

— Изглежда си станала истинска делова жена.

— Не просто изглежда, а съм. Не одобрявате ли деловите жени, Ваше Височество?

— Кордина е съвременна държава. Нашето одобрение или неодобрение не се базира на полов признак.

— Царственото „ние“ — измърмори под нос тя. — Да, съвсем прогресивно. Не се ли сварявате в това сако?

— Подухва ветрец.

— Никога ли не си разкопчавате яката или събувате обувките?

— Моля?

— Нищо. Приемате всичко твърде буквално. — Ив взе чашата с цитрусов коктейл от масичката до нея. Ледът се беше разтопил, но питието все още имаше освежаващо действие.

— Използвате ли изобщо басейна. Ваше Височество?

— Когато времето ми позволява.

— Да сте чували американската поговорка за „само работа и никакво удоволствие“?

Алекс седеше невъзмутимо под прежурящото слънце, златният пръстен с рубин на пръста му проблясваше.

— Струва ми се, да.

— Ала тя не важи за принцове, така ли?

— Извинявам се, че не съм в състояние да те забавлявам.