Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 121

— Ще ми благодариш в края на вечерта.

Когато влязоха в театъра, тя се почувства и развълнувана, и притеснена. После, щом се появиха в кралската ложа и тълпата долу стана на крак да я приветства, Ив съвсем се слиса. Усети, че Александър хваща ръката й и я целува. Очите му грееха. Макар объркана и смутена, тя успя да се усмихне в отговор и поздрави тълпата с реверанс.

Александър й държа стола с огромно задоволство. Ив все още бе в неведение и тепърва й предстоеше да разбере, че бе изпълнила първото си официално светско задължение.

— Всичко ще бъде наред — опитваше се уж да не нервничи тя в очакване да се вдигне завесата. — Да можех само за минутка да ида зад кулисите и да проверя…

— Имам заповед от лекаря, скъпа.

— Да, но… О, Божичко, започва.

През цялото първо действие здраво се бе вкопчила в ръката му. Стомахът й се бе свил от напрежение. Мислено отбелязваше всеки малък пропуск било в играта, било по отношение на някои други подробности. Вече й бяха хрумнали поне десетина неща, които биха могли да бъдат подобрени.

Публиката се смееше. Това затвърди гордостта й от трупата, от самата себе си. Диалогът беше остроумен и забавен, на места доста остричък и типично американски, ала сюжетът на една пълна с превратности любовна история беше разбираем за всички.

Когато свърши, Ив започна да брои излизанията на артистите за поклон, бурно аплодирани от публиката.

— Дванадесет — обърна се сияеща към Александър. — Цели дванадесет пъти! Мина добре. Наистина много добре. Ще трябва само малко да променя темпото във втора сцена, там в началото има една мудност, която…

— Тази вечер никакви промени — хвана я той за ръка и я изведе от ложата. Трима бодигарда стояха на пост. Тя се опита да не ги забелязва, да мисли само за пиесата.

— Не зная как ще изтърпя до утрешните отзиви. Алекс, не може ли да отидем зад кулисите само за минутка и да…

— Не сега.

Близо следвани от охраната, те слязоха по стълбището. Навън ги дебнеше тълпа репортери, светкавици, фотоапарати, държани под око от силите за сигурност. Безпрепятствено се добраха до лимузината.

— Толкова бързо свърши — отпусна се Ив на седалката и се облегна назад. Все още се намираше под впечатление на представлението, играта на актьорите, реакцията на публиката. — Искаше ми се да продължава и продължава, въпреки че страшно се притеснявах. Струваше ми се, че всички гледат в нас.

— Неудобно ли се чувстваше?

— Малко.

— Не си ли уморена?

— Не. Честно — усмихна му се тя и пое дълбоко дъх. — Чувствам се невероятно. Навярно точно като Пепеляшка пет минути преди полунощ.

— Дотогава има още час. Бих искал да го прекараш с мен.

— До последната секунда.

Когато се прибраха, дворецът беше притихнал. Той я съпроводи до горе, но вместо към нейните стаи я поведе към своите покои. Имаше маса, сложена за двама, със свещи, премигващи в кристални свещници. Този път свиреха цигулки — нежно и чувствено.