Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 123

— Беше на майка ми. Когато казах на баща ми, че възнамерявам да ти направя предложение, той помоли да ти дам този пръстен. Това не е само пръстен, Ив. Мисля, че са ти ясни някои от задълженията и очакванията, които той налага, но не само към мен, а към страната, те ще станат и твои. Моля те, не казвай още нищо. — Гласът му бе нервен, по-скоро се долавяше неувереност и страх в него. За първи път го чуваше такъв. Прииска й се да протегне ръка и да го погали, ала не помръдна. — От много неща ще трябва да се откажеш. Хюстън ще стане само едно място, което би могла да посещаваш. Трупата ги… Тук има театър и възможност да организираш нова трупа в Кордина, но на предишното ще се сложи край. Остава ти писането, може би то донякъде ще компенсира всичко останало, което се налага да загърбиш. Свободата ти ще бъда ограничена до степен, каквато е трудно да си представиш. Ще се появят ангажименти — някои съществени, други непоносимо досадни. Каквото вършиш, каквото казваш — всичко ще става обществено достояние, преди още да е направено. И още: докато Дебок е жив, съществува реална опасност. Предприели сме нещо, ала то изисква време, много време, преди Дебок да не представлява вече заплаха. Всичко това трябва да го знаеш и премислиш.

Тя вдигна очи, после върна поглед на пръстена, който си лежеше върху кадифената подложка.

— Май се стараеш да ме разубедиш.

— Просто искам да си наясно за какво те моля.

— Ти си честен и разсъдлив човек, Александър — отвърна Ив, след като отново си пое дълбоко дъх. Един предмет зад гърба му привлече вниманието й. Хрумна й нещо, но не се усмихна. За момента остана сериозна. — Нека в такъв случай разгледаме въпроса по същия откровен и разумен начин. — Пресегна се и придърпа везната. — И така, имаме от една страна държавните задължения и отговорности. — От широк съд със стъклени топчета извади пълна шепа и постави две върху едното блюдо на везната. — После идва фактът, че животът ми става публично достояние. Така, липса на лично пространство — сложи тя още едно топче върху същото блюдо на везната.

— Ив, това не е игра.

— Чакай, моля те, опитвам се да разсъждавам. След това, няма да живея в родната си страна. — Още три топчета бяха добавени. — Както и фактът, че най-вероятно ще се отегчавам до смърт от някои мероприятия, на каквито Бри например присъства. После пресата, а да не забравяме и необходимостта да се пишат какви ли не неща — това, мисля, ти пропусна — както и някои навици и ритуали, които трябва да науча и усвоя. Плюс Дебок. — Ти вдигна поглед към Александър. — За него няма да прибавям от тези хубави шарени топчета. Независимо дали приема, или откажа, той си остава. А сега, Алекс, трябва да ти задам един въпрос. Защо искаш аз да взема този пръстен с всички произтичащи от това задължения? Защо ми предлагаш да се омъжа за теб?

— Защото те обичам.

Сега вече Ив се усмихна. Всичко останало в шепата й отиде върху второто блюдо и го наклони надолу.

— Това изглежда натежава повече и от всички онези, които не участваха в равносметката, нали?