Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 120

— Става — протегна ръка Ив. Като скрепиха така уговорката, тя си обеща, че до края на седмицата пак ще е на работа.

Крис и Габриела й помогнаха да се облече. Междувременно Ив проведе свой собствен експеримент, като следеше как ще й се отрази по-продължителното пребиваване извън леглото. Това, че прекара на крак по-дълго от обичайното, не я измори и настроението й се приповдигна. След като прецизно провери в огледалото резултата от дейността — тясна бяла рокля и бродиран с мъниста жакет — реши, че изглежда дори по-добре, отколкото преди инцидента. Имаше отпочинал вид, свеж тен, бистър поглед. Вдигна косата си нагоре със сребърни гребенчета, добави парфюм и отново се почувства жена.

— Много си красива — рече Александър, дошъл да я вземе. Беше облечен официално и й носеше малко букетче синя камбанки.

— Специално за теб — усмихна се тя, пое цветята и ги помириса. За в бъдеше те щяха неизменно да й напомнят за него. — За първи път от дни насам не ме гледаш като под микроскоп. Не, не се оправдавай. Чувствам се като успял да избяга затворник.

— Тогава хайде да го направим стилно.

Хвана я под ръка и я поведе надолу. Отвън ги чакаше лимузина със запален двигател. Ив се качи и хвърли на Александър сияйна усмивка.

Шампанското беше изстудено, тихо свиреше Бетовен.

— Превъзходна кола за бягство — отбеляза тя, докато той отваряше бутилката.

— Тази вечер възнамерявам всичко да е превъзходно.

Ив чукна чашата си в неговата, после леко го целуна по устните.

— От това по-хубаво накъде?

— Ще видим. — Алекс посегна към жабката и извади тънка продълговата кутия. — Смятах да изчакам до пълното ти оздравяване, за да ти го подаря.

— Алекс, не е нужно да ми правиш подаръци.

— Искам да ти направя. — Той разтвори ръката й и постави в нея кутията. — Не ме огорчавай.

Нима можеше да му откаже? Тя отвори капака и се вторачи в огърлицата от диаманти и сапфири. Бяха като нанизани на сребърни нишки, висяха в два реда и имаха формата на капка. Това е украшение за принцеса, за кралски особа, не за обикновена жена, мина й през ум. Не можа да устои, вдигна я и камъните заискриха в ръката й. Улавяха светлината от уличните лампи и я отразяваха с неповторими отблясъци.

— О, Алекс, прекрасна е. Направо ми спира дъха.

— Същия ефект често имаш и ти върху мен. Ще я сложиш ли тази вечер?

— Аз… — Почти я плашеше — самата й красота, изяществото. Ала я беше попитал така, сякаш очакваше Ив да откаже. — С удоволствие — отвърна. — Ще ми помогнеш ли? — Той откопча тънкото златно колие, което тя носеше, и постави на негово място своя подарък. Ив неволно посегна и докосна легналите на врата й скъпоценни камъни. Бяха студени, но вече поемаха топлината на плътта. — Сигурно умът ми ще е повече в нея, отколкото в представлението — каза. Наведе се и го целуна. Алекс отвърна на целувката й с удивителна нежност. — Благодаря. Александър.