Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 118

Александър хвърли поглед към вратата на Ив. Кутийката с пръстена леко натежаваше в джоба му.

— Винаги сте се представяли достойно.

— Благодаря, Ваше Височество. Имам ли думата ви, че си тръгвате веднага, щом пристигне госпожица Хамилтън?

— Да.

Александър се върна в стаята и завари Ив будна, с прикован в тавана поглед.

— Помислих, че си си отишъл.

— Нали ти обещах, че няма. Крис ще дойде. Тогава трябва да си ида за малко. — Той приседна до нея и взе ръката й. — Ала ще се върна. Няма да си сама.

— Чувствам се като такава глупачка… Като малко дете, което се страхува от тъмното.

— За мен е истинско облекчение да разбера, че има нещо, от което се страхуваш.

— Алекс, бодигардът, който беше ранен, той…

— Жив е засега. Правят всичко възможно. Ще се отбия при него, преди да си тръгна.

— Той ми спаси живота — пророни тя. — Твоя също. Не му зная името.

— Крейдън.

Мм кимна. Щеше да го запомни.

— А Жермен?

Александър бе забравил колко бе приятно да се усмихва човек.

— Напълно възстановен, освен самолюбието му.

— Няма от какво да се срамува. Не съм заслужила черен пояс току-тъй.

— Да, скъпа, повече от очевидно. Когато се оправиш, сама ще му го обясниш. — Той я погали по косата. Изпитваше нужда да я докосва. — Какви цветя да ти донеса? Нещо от градината? Така и не съм те питал досега кои са ти любимите. — В очите й се надигнаха сълзи и взеха да се стичат по лицето й. — Недей — започна да целува пръстите й Алекс едни по един. — Не плачи, любов моя.

— Аз го доведох тук — стисна тя очи, но сълзите продължиха да си пробиват път. — Аз доведох Ръс в Кордина, при теб.

— Не си — изтри той полекичка страните й. — Доведе го Дебок. Не можем още да го докажем, но знаем, че е така. Ти също го знаеш.

— Как можа така напълно да ме заблуди? Направих му прослушване, Алекс, видях изпълнението му на сцената. Разговарях с хора, които са работили с него. Просто не проумявам.

— Беше професионалист, Ив. Отличен актьор, който е използвал това за прикритие на истинската си дейност. Убивал е за пари. Не за отмъщение, за кауза или нещо друго, а просто за пари. Дори нашите органи за сигурност не бяха открили нищо при проверката. В момента Рийв работи с Интерпол, като се надява да разбере нещо повече.

— Всичко, което се случи, стана толкова бързо, че ми изглежда нереално.

— Не трябва сега да мислиш за това. Всичко свърши.

— Къде е той?

Александър се поколеба момент, после реши, че тя заслужава истината.

— Мъртъв е. Жермен го застреля само секунди след като… — не бе по силите му да си представи пак как тялото й отскочи и се свлече в ръцете му. — За кратко дойде в съзнание, точно колкото Рийв да измъкне малко информация ще говорим за това по-късно, когато се оправиш.

— Той искаше да те убие — отрони Ив бавно. Очите й се притваряха. Лекарството беше започнало да действа.

— Нали виждаш, че съм цял. Как да ти се отплатя за това, че ми спаси живота?

Тя се усмихна унесено.

— Харесвам сини камбанки, те са ми любимите.

Носеше й ги всеки ден. Когато я пуснаха от болницата и Ив остана вкъщи под наблюдението на лична медицинска сестра, Алекс й ги носеше в стаята. След една седмица тя започна да се терзае и притеснява за трупата си и тогава страхът, който се бе притаил свит на топка в душата му, го напусна. Очевидно Ив се възстановяваше добре.