Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 108

Всичко е идеално, каза си. Само дето не изпитваше обичайното задоволство от добре свършената работа.

— Изглежда чудесно.

Шепотът в ухото я накара да подскочи.

— Бен! — притисна големия бележник до гърдите си. — Какво правиш тук? Репетицията е вътрешна, не се предвиждат посетители.

— Аз, разбира се, съм изключение. Вече го обясних на портиера. Я кажи, ти „байчо“ ли му викаш, както слушам по американските филми?

— Не смея. — Ив погледна зад рамото му. Двама бодигарда се навъртаха на дискретно разстояние. — А ти не трябва ли да си на някое официално мероприятие?

— Не ми натяквай. От седмици насам съм същински роб. Успях да открадна час-два. — Безценно време, което би могъл да прекара с конете си. — Просто реших да се отбия и да видя как вървят нещата.

— Ако търсиш Дорийн — започна сухо Ив, — тя е горе, в другата зала за репетиции. Все пак имаме още три пиеси, както ти е известно.

— Ясно. Разбрах намека. Няма да разсейвам Дорийн, докато е заета. — Истината беше, че не се бе и сещал за нея. Той огледа сцената. Репетицията беше започнала. — С повечето от твоите хора сте отдавна заедно, предполагам?

— С някои да, с други не толкова. Виж какво, дай да слезем долу. Днес нямах възможност да наблюдавам оттам.

Двамата отидоха и се настаниха в средата на залата. Бодигардовете ги последваха. Седнаха три реда зад тях. Ив едва сега забеляза още двама. Явно прикрепени към нея.

— Не изглежда зле — прецени тя. — През цялото време гледах от балкона и пак беше добре. Това място има невероятна акустика.

— Навярно доста добре познаваш хората си — подхвърли пак Бенет. — Имам предвид като личен контакт, не само от професионална гледна точка.

— Щом тръгваш на турне, обикновено знаеш с кого отиваш. Ала актьорите и изобщо хората на изкуството са като всички останали. — Ив го изгледа и се усмихна. — Някои са по-контактни от други. Какво, да не смяташ да се присъединиш към нас?

— Мога ли да разчитам на прослушване?

— Ще е по-удачно да кандидатстваш за сценичен работник. Те имат значително повече възможности да флиртуват с дамите.

— Ще го имам предвид. А колко човека общо работят при теб?

— Зависи от продукцията.

— А в момента?

Тя свъси вежди.

— Защо?

— Просто съм любопитен.

— Ей така, изведнъж? Задаваш множество въпроси, които изобщо не са те интересували преди.

— Ами просто сега ми хрумват. Нали трябва да поддържам разговора?

— Бен, добре те познавам и след като Рийв ми задава вчера твърде подобни въпроси, стигам до извода, че има някаква причина за тях. Какво общо имат моите хора с разследването?

Той изпружи крака и най-нехайно ги качи върху облегалката на предния стол.

— Трудно ми е да ти отговоря, след като не аз провеждам разследването. Слушай, май не си ме запознавала с тази дама, която сега се появи на сцената.

— Бенет, не ме баламосвай. Мисля, че сме приятели.

— Така е.

— Тогава бъди откровен с мен.

Той се поколеба само миг. Но именно защото бяха приятели, защото я уважаваше, вече бе решил.