Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 107

— Искаш моето одобрение или моя съвет?

Александър отпусна ръка.

— И двете.

— Изборът ти ме радва — усмихна се Арманд и отиде до сина си. — Тя ще бъде една принцеса, с която Кордина може да се гордее.

— Благодаря ти. — Те си стиснаха ръце. — Ала ми се струва, че да бъде принцеса е нещо, което ще радва Ив в значително по-малка степен, отколкото Кордина.

— Американци — подсмихна се иронично Арманд. — Като твоя зет тя ще предпочете да избегне такива неща като титли и положение.

— Но за разлика от Рийв няма да има друг избор.

— Ако те обича, короната не ще й се стори така тежка. Нито на теб, когато му дойде времето.

— Ако му дойде. — Думите увиснаха във въздуха. — Благодаря за одобрението ти, татко. А сега съвета.

— Малцина са хората, пред които можеш да отвориш сърцето си, да го разкриеш напълно. Намериш ли жена, с която да споделиш живота си, нищо не крий от нея. Женските рамене са силни. Използвай ги.

— Искам аз да съм й закрила и опора.

— Разбира се. Едното не пречи на другото. Имам нещо за теб. — От библиотеката Арманд отиде в съседния кабинет. След малко се появи с малка кутийка от черно кадифе. Стискаше я здраво в ръка. — Питал съм се какво ли ще изпитам, когато ти го давам. — Той сведе поглед към кутийката. — Има и мъка, че отново е у мен, има и гордост, че имам син, на когото да го предам. — Чувствата, винаги добре владени, сега се надигнаха към повърхността, ала не им бе позволено да изплуват. — И радост, че синът ми е мъж, когото уважавам, а не само момче, което обичам. — Арманд протегна ръка и за миг се забави, преди пръстите му да пуснат кутийката. — Времето си върви — каза тихо. — Това е пръстенът, който дадох на майка ти в деня, когато й предложих да се омъжи за мен. Ще се радвам, ако го дадеш на Ив, когато й направиш предложение.

— Нищо друго не бих й дал с по-голяма гордост. — Александър нямаше сили да отвори кутийката, но я стискаше така, както и баща ту. — Благодаря ти, папа.

Арманд гледаше сина си. Припомняше си малкото момченце и всички изминали години. Усмихна се и го прегърна.

— Доведи я при мен, когато го сложи.

Ив наблюдаваше двама сценични работника, въоръжени с кутии блажна боя. Сподави прозявката си и записа нещо в бележника си. Определено ще трябва да се отделят средства за ново оборудване, когато се върнем в Щатите, помисли си. А това ще стане след по-малко от пет седмици. След два дни е първото представление, а след месец заключителното. Още ден-два да опаковат реквизита и толкоз.

Трупата вече имаше ангажимент за турне през есента. Водеха се и преговори за триседмични представления в Лос Анджелис през януари. И ако не се лъжеше в предвижданията си, бюрото й щеше да е затрупано с предложения и молби при завръщането им от Кордина. При завръщането.

Тя отиде до бюрото на помощник-режисьора вдясно на сцената и опита да съсредоточи внимание върху репетицията. Актьорите бяха с костюми и грим. Не забелязваше някакви пропуски и недостатъци. Голямата червена ваза, която беше заръчала на Пийт, се открояваше като ярко петно, точно както си я бе представяла. Тапицерията на дивана беше избеляла, покривчиците, прилежно опънати, бяха на място.