Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 109

— Ив, не смяташ ли, че трябва да бъде огледана всяка една вероятност?

— А кои са те? Аз не зная, ти ще кажеш.

— Второто обаждане с направено от комплекса. — Видя как очите й се разшириха. — Явно не са ти казали. Мисля, че би трябвало.

— Искаш да кажеш тук, в театъра?

— Не може да се определи съвсем точно. Просто се знае, че не е вън от сградата. На всяка врага, на всеки изход имаше охрана. Няма следи от влизане с взлом. Бомбата трябва да е поставена от вътрешен човек. От някой, който работи в комплекса.

— И ти свеждаш нещата до моите хора — заговори на първо място инстинктът й да ги защити. — По дяволите. Бен, има още три театъра в тази сграда! Колко още актьори, техници, майстори по поддръжката…

— Зная, зная — прекъсна я той и сложи длан на ръката й. — Работата е там, че най-вероятно е човек, който няма да бъде питан какво прави точно в тази зала, зад кулисите и дори в кабинета ти. Кой ще задава подобен въпрос на човек от екипа? Дори ти.

— А откъде накъде някой от тях ще заплашва семейството ти?

— Чувал съм, че Дебок плаща добре.

— Не ми се вярва, Бен — извърна се тя отново към сцената. Нейните хора, нейната трупа. Та те й бяха като роднини. — В противен случай трябва още сега да прекратя всичко и да ги пратя по домовете им. Та те са артисти, работници, за Бога, не убийци.

— Не казвам, че е така, а само, че би могло. Просто искам да го имаш наум, това с всичко. — Той стисна ръката й. — И да се пазиш. Обичам те.

Ядът й се стопи.

— Бен, ала ако си мисля, че аз съм причината да дойде тук някой, който би…

— Стой, хич и не продължавай. Каквото и да се окаже, ти не си причината. Дебок е отговорен за всичко.

Дебок! Винаги Дебок!

— Дори не съм го виждала, не зная как изглежда, а той се намесва къде ли не в живота ми. Трябва да бъде спрян.

— Ще бъде. — Гласът му беше спокоен, но Ив добре го познаваше. В тона му имаше сдържано ожесточение. — Рийв вече действа по въпроса. Ще отнеме време, повече, отколкото би ни се искало, ала ще бъде спрян. Дано и аз да мога да съм от помощ.

— Пази силите си за друго. Не искам да ти се случи нещо.

Той се ухили. От суровостта му не бе останала и следа.

— Не бери грижа за мен. Много повече ме интересуват жените и конете, отколкото славата.

— Продължавай в същия дух. — Тя стана и приглади с две ръце косата си назад. — Отивам горе да проверя как върви другата репетиция.

— Прекалено много работил, Ив — изправи се и Бен. — Започва да ти личи.

— Галантен. Както винаги.

— Трябва да престанеш да се тревожиш за Алекс.

— По кой начин?

— Ами тогава се тревожи. Защо не пробваш да се довериш малко на съдбата. Нали е предопределен да управлява Кордина. Слава Богу, че не съм аз. Нищо няма да му се случи.

— Така мисля, когато е пред очите ми. Но питаш ли ме през останалото време? — Тя го целуна, после реши, че не бе достатъчно и го прегърна. — Ще се видим довечера.

— Ще изиграем ли едни карти?

— Вече ми дължиш петдесет и три долара от предния път.

— Кой ги е броил?

— Аз.

Ив се усмихна и тръгна по пътеката между редовете.