Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 105

— Това няма да спре Дебок, Ваше Височество.

— Ала ще осигури безопасността й.

— Александър — обади се Рийв, като го изчака да запали цигара. — Ако това, до което се е добрало разузнаването, е вярно, ние имаме нужда от Ив. Ако тя реши да замине — додаде той бързо и не даде на Александър да го прекъсне, — аз лично ще я кача на самолета. Но щом настоява да остане, решението е да я охраняваме и да чакаме.

— Да чакаме — издуха Александър струя дим. — Да чакаме отново да бъде изложена на риск. След като смяташ, че телефонните обаждания са дело на вътрешен човек в театъра, както и самото поставяне на бомбата, значи Ив дори в момента е в опасност, застрашена от някой от собствените й хора.

— Дебок не се интересува от нея — намеси се кротко Малъри. — Тя е само примамка.

— Примамките са нещо, което може да се пожертва.

— Александър — проговори за първи път Арманд. Гласът му беше спокоен като на Малъри, ала с безпогрешно доловима властническа нотка. Хладен, понякога почти студен, този глас рядко биваше рязък. С ръце върху страничните облегалки на креслото и поглед, забит в допрените пръсти на ръцете си, принцът млъкна за момент, после вдигна очи. — Трябва да бъдем хладнокръвни, така както е хладнокръвен Дебок. Знаеш, че се отнасям към Ив като към собствените си деца. Всичко, което може да бъде направено, за да я предпазим, ще бъде направено.

— Тя не е гражданка на Кордина. — Александър се бореше с чувствата, бореше се и с разума. — Тя е гост на нашата страна. Носим отговорност за нея.

— Не сме забравили отговорностите си. — Пак имаше властност, но и съчувствие, на което обаче не можеше да бъде даден пълен израз. — Ако някой от нейните хора е агент на Дебок, ние ще разберем кой е той. Логично е Дебок да не желае Ив да пострада, инак агентът му няма да има повече причина да остане в Кордина.

— А ако Дебок не се ръководи от логиката?

— Такива хора винаги действат премерено. Те са безстрастни.

— Стават и грешки.

— Да. — Арманд помисли за Сюар. Болката не бе преминала. — Стават и грешки. Наша грижа е да не ги допуснем. — Той премести поглед върху Рийв — Това оставям на теб.

— Прави се всичко, което е възможно на първо време. Що се отнася за по-нататък, двамата с Малъри стигнахме до мнението, че трябва да внедрим наш човек в организацията на Дебок.

— Аз съм съгласен, ала с някои уговорки — промърмори Малъри.

— Не са нужни уговорки — изкриви устни Рийв и подаде на Александър папка. — С Малъри постигнахме съгласие, че личността на оперативния работник трябва да е известна само на нас тримата.

— Но това засяга всички ни — намеси се Бенет.

— Да — кимна Рийв. — А животът на агента ни зависи от секретността. Колкото по-малко хора знаят кой работи за нас, толкова е по-голяма вероятността за успех. Може да отнеме месеци, по-вероятно години. Трябва да е ясно, че в момента само ще посеем семената. Нужно им е време да покълнат.

— Желая единствено да видя края на Дебок, докато съм жив. — Александър държеше папката затворена. Щеше да я разгледа по-късно и да я заключи в личния си сейф. — Искам редовни доклади за хода на операцията.