Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 104

Ръцете й здраво се увиха около него. Тялото й му отговори със същото настървение и жар.

Гневът и страстта се срещнаха в сблъсък, от който хвърчаха искри, после се сляха в едно знойно и неукротимо цяло.

Той лежеше с поглед, забит в тавана, а тя се беше свила до него, ала не се докосваха. Слънцето топеше утринната мараня.

— Не исках да те огорчавам.

Ив въздъхна сподавено, но когато проговори, гласът й беше твърд и ясен:

— Аз съм издръжлива, Алекс.

Искаше му се да протегне към нея ръка, ала не знаеше дали няма да го отблъсне.

— Трябва да намерим време и място да поговорим. Но не сега.

— Да, сега не е моментът.

Той стана. Тя лежеше и го чуваше как се облича. Очакваше звука на отварящата и затваряща се врата, ала вместо това усети докосване по рамото.

— Изпитвам към теб много неща, но не и срам. Ще ме изчакаш ли днес в театъра? Ще намеря начин да дойда към шест.

Не го погледна, защото знаеше, че ако го направеше, щеше да го помоли да остане и може би за нещо много повече, което Алекс не можеше да й даде.

— Добре, ще те чакам.

— Поспи още малко.

Ив не отговори. Вратата хлопна.

Тя стисна силно очи, борейки се с чувството на загуба и отчаяние. Беше получила от него страст, ала не и отговор. Казала си беше веднъж, че страстта му ще й е достатъчна. Бе тежък удар да разбере, че това не бе така. Искаше цялото му сърце, без ограниченията, които той си налагаше. Искаше да бъде обичана, ценена, приета. Това, което желаеше, бе повече, отколкото можеше да има, а не можеше да живее с по-малко.

Ив стана. Изяснила си бе всичко. Беше време да започне живота си отначало. Без да съжалява за мечтата, сбъднала се толкова за кратко.

Александър влезе в библиотеката и поздрави присъстващите. Баща му седеше в креслото и тъкмо гасеше цигарата си. Рийв, с листа в скута и други върху масата прел него, се бе настанил на дивана заедно с Бенет. Малъри — шефът на разузнаването, седеше на ръба на един стол и палеше лулата си.

В този състав се бяха разделили снощи и щяха да се срещат отново колкото пъти потрябваше, докато решат как да премахнат висящата над главите им заплаха, наложена от Дебок. Темата за обсъждане беше позната. Започнаха с охраната, която Рийв бе назначил на двореца, театъра, центъра за деца с увреждания и на собствения си дом. Допълнителната информация по въпроса засягаше летището и пристанищата.

— Прикрепил си по още елин детектив към всеки от нас — подхвърли Бенет.

— Докогато е необходимо.

Бенет се размърда, недоволен от новото ограничение, но не възропта.

— Наистина ли мислиш, че отново ще опитат чрез Ив? Няма как да не им е ясно, че подслушваме телефоните и я държим под наблюдение.

Малъри изпухтя с лулата.

— Най-отличителната черта на Дебок, Ваше Височество, е неговата самонадеяност. Убеден съм, че обект на следващия му хол ще е госпожица Хамилтън, и то скоро.

— Ще повторя това, което казах снощи — започна Александър. — Ив трябва да бъде върната обратно в Америка.

Малъри потупа с длан гърлото на лулата.