Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 102

Ив го доразсъблече, като шепнеше и отстраняваше ръцете му, които се опитваха да помогнат. Езикът й обходи сгъвката зад коляното, като изтръгна стонове. С премрежени очи тя съзерцаваше тялото, на което успяваше да достави такава наслада. То изглеждаше златно в светлината на свещите. Златно и блестящо. Ив се залови да стопи в него всяка останала частица самообладание.

Сърцето му биеше до пръсване. Никоя жена не го бе възбуждала така неудържимо. Щом посегнеше към нея, тя му се изплъзваше, после го омаломощаваше с нежни като повей ласки или го захапваше леко с мъчителна сладост. Не му стигаше въздух. Молеше се да спре. Не, да продължи.

Безпомощен. За първи път някой го правеше безпомощен. Това усещане свиваше стомаха му, обезсилваше мускулите, промъкваше се в мозъка. Кожата му овлажня, стана гореща, чувствителна. Всяко нейно докосване предизвикваше безброй тръпки. От гърлото му се изтръгна вопъл. Чу тихия й ответен смях.

Какво невероятно усещане бе да накараш един мъж да тръпне. Какво задоволство бе да откриеш сила, която доставя блаженство. Обзе я вълнение, главата й се замая и Ив престана да вижда и чува.

Сега Алекс й принадлежеше. Беше само неин. Нямаше държава, нямаше дълг, нямаше повели.

На ръба на разума, той се надигна. Обви я с ръка през кръста, привлече я към себе си, под себе си. Наведен над нея, задъхан, се вторачи в лицето й. Тя го гледаше предизвикателно. Очите й блестяха.

— Ти си моето безумство — отрони Алекс и впи устни в нейните.

Повлече ги водовъртеж, от който не искаха да се измъкнат, а да се въртят още по-бързо. Всеки се стараеше не да се освободи, а да се наложи. Веднъж се бяха сблъскали така с шпаги в ръка, бяха противопоставили сила срещу сила. Сега беше същото.

Търкаляха се върху леглото, уста в уста, тяло до тяло. Той смъкна остатъците от дрехите й, но не нежно и внимателно. Пръстите му трепереха от нетърпение, докато махаше слабата преграда помежду им. После стискаха и грабеха, оставяйки мъчително-сладка болка след себе си.

Ив стенеше, ала не от болка, а от удоволствието от това, което бе открила зад здраво заключената врата на неговата сдържаност. Тази сдържаност сега бе рухнала, беше пусната като окован звяр на воля. Неговата страст имаше див вкус, необуздана сила. Водеше я извън всякакъв разум към потайни и бездънни желания, които я поглъщаха изцяло.

Разтърсиха я тръпки на върховна наслада и я оставиха бездиханна. Но преди още да дойде на себе си, преди да си поеме дъх, Алекс отново я тласна нагоре, отново я понесе към шеметни висини.

— Александър — мислеше, че крещи името му, ала беше само сподавен шепот. — Искам те. — Ръцете й полазиха трескаво, откриха го. — Искам те…

В мига, в който краката й се обвиха около него, той разбра какво бе лудост, истинска лудост. Нейните тласъци определяха ритъма. Искаше му се да я гледа, да вижда лицето й, да знае кога бе понесена от вълната на тръпнещо блаженство. Но погледът му бе замъглен.