Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 101

— Обичаш предизвикателствата. Театър, фехтовка, бойни изкуства.

— Разбрах, вярно, по-късно от мнозина, че да изпитваш силите си, означава да живееш, не просто да съществуваш. — Ив тръсна глава и остави празната чаша. — А ти ми пречиш.

— Аз?

— Да. Караш ме да философствам тъкмо когато бях решила да те съблазня.

— Моля за извинение — разтегли той устни в усмивка.

— Предполагам, и друг път си бил прелъстяван. — Тя отиде до вратата, превъртя ключа и се обърна.

— Безброй пъти.

— Сериозно? — изви вежда Ив и се облегна с гръб на вратата. — От кого?

Алекс се усмихна по-широко.

— Мадмоазел, от малък са ме възпитавали като джентълмен.

— Всъщност няма значение — махна тя с ръка. — Стига да не е онази блондинка, с която танцува тогава, вместо да поканиш мен.

Той дискретно замълча.

— Хм. Така, я да видим. Напоих те с коняк. Прибавих музика. Сега, струва ми се — очите й светнаха лукаво. — Да, мисля, че имам точно каквото е нужно. Ще ме извиниш ли за момент?

— Разбира се.

Ив мина край него и изчезна в съседната спалня.

Без да трепне. Алекс отвори чекмеджето, където бе скрила пиесата, и започна да чете. Веднага го грабна диалогът между една вече немлада жена и нейното отражение в огледалото.

— Ваше Височество.

Той бутна настрана чекмеджето и се обърна. Искаше да й каже, че е чудесно. Дори чувствата му да го правеха предубеден, усещаше, че написаното бе изключително. Щом я видя обаче, не можа да промълви и дума.

Беше облякла обточен с дантела корсаж и дълъг отворен халат отгоре — и двете с цвета на езерна вода. Косата й бе пусната и свободно падаше по раменете. Зад нея, хвърляйки сенки и отблясъци, играеха светлини. Очите й бяха дълбоки и загадъчни, но в тях Алекс видя отражение на собственото си желание. Тогава, както бе направила и първия път, тя протегна ръце.

Той тръгна към нея. Беше като замаян от миризмата на восък, от предусещането на женски тайни. Ив безмълвно го въведе в спалнята.

— Цял ден чакам да бъда с теб. — Тя бавно започна да разкопчава ризата му. — Да те докосна — плъзна ръка по гърдите му, преди да свали ризата. — Да бъда докосвана.

— Когато не съм с теб, мисля само за неща, за които не би трябвало да мисля. — Алекс смъкна халата от раменете й и го остави да се свлече на пода. — Когато съм с теб, не мога да мисля за нищо друго, освен за теб.

Думите му я развълнуваха. Такива призвания той не изричаше често.

— Тогава мисли за мен.

В стаята горяха дузина свещи. Леглото бе готово и чакаше. През отворената врата долиташе тиха музика. Дебюси. И никакъв друг звук. Все така безмълвно Ив го придърпа върху леглото до нея и започна да го люби така, както един мъж може само да мечтае.

Отначало го целуна нежно, ласкаво, докато ръцете й леко го галеха. Устните й докосваха лицето му, шията. Бавно, за да възбудят, ала не дълго, за да задоволят. Коприната, дантелите, меката й плът се допираха и местеха по тялото му, докато разпалиха в него жарава.