Читать «Ще се смея последен. Айсберг» онлайн - страница 16

— Чудесно — поколеба се, после продължи: — Виж, Лари, ние сме партньори. Точно сега сме пред успеха. Намираме се в големия бизнес. Шарнвил е доста особено място. Въпреки че се разраства бързо, той все още е по дух малък град.

Почувствах, че ме побиват тръпки по гърба.

— Не съм съгласен с теб, Бил.

— Остави ме да се доизкажа. След като снощи се опитах да се свържа с теб, отидох в бара на „Екселсиор“ да хапна и пийна нещо. Там всички шушукаха за теб и тази жена Марш. Фред Маклейн беше съвсем пиян. Като заместник-шериф и той надава ухо за мълвата. Разправяше, че си извеждал дамата два пъти на вечеря и че шерифът Томсън те е заварил късно една вечер в апартамента й. Маклейн твърди, че е омъжена — макар да е настоявала да получи развод. Тя разправила всичко това на Томсън. Някои жители тук сега мислят, че между тази жена и теб има нещо. До няколко дни целият град ще клюкарства.

Това беше моментът да му призная, че съм влюбен в Гленда, но от глупост не го направих.

— За бога! — рекох. — Изведох я на вечеря два пъти, защото исках да получи пълна представа за онова, което работим с теб. Не успяхме да изчерпим темата и тя предложи да поприказваме в апартамента й, като ме покани на вечеря. Сега ми казваш, че в този така наречен малък град нещо съм сбъркал, но ние през цялото време говорехме за работа.

— Това са добри новини, Лари. След всичките приказки, които чух, бях започнал да се питам дали не си хлътнал здравата по тази жена. За наше добро и заради твоя партньор ще бъдеш ли по-предпазлив?

— В цялата история няма нищо лошо, Бил! Окей, приемам, не премислих нещата — никога не ми е минавало през ума, че хората ще започнат да клюкарстват. Госпожа Марш ни прави услуга. Тя ще ни представи в „Ди Инвестър“. Какво лошо има, че съм я извел на вечеря?

— Нищо. Грешката ти, Лари, е, че си отишъл на вечеря в апартамента й.

— Да… глупаво беше от моя страна, но не помислих. — Усмихнах се насила. — Няма да се повтори.

За един доста дълъг момент той остана вторачен в маникюра си, после погледна право в мен.

— Когато имам нужда от жена, намирам си някоя във Фриско. Подсигурил съм се слуховете да не стигат дотук. В Шарнвил е различно. Ти и аз сме като на сцена. За бога, бъди внимателен!

— Няма за какво да внимавам! — отвърнах раздразнено. — Това са само злостни клюки.

— Да, но клюките могат да ни създадат куп неприятности. — Той прокара пръсти през късо подстриганата си коса. — Не е нужно да ти припомням, че разчитаме на Бранигън. Ние бързо се разгръщаме, и то с негова помощ, защото според твърденията му големият заем ни е сигурен. Без този заем, Лари, ако продължим да разгръщаме дейността си, както досега, ни заплашва банкрут. Освен това има нещо, което може и да не си разбрал. Бранигън е квакер. Предупредих те, когато се срещнахме за първи път: той може да е благороден, но направиш ли погрешна стъпка, ще бъдеш изхвърлен. Преди няколко години имаше секретарка, която направо му робуваше. Той беше изключително доволен от нея. Тогава тя се забърка с женен мъж, започнаха клюки и Бранигън я изрита. За него нямаше значение, че беше най-добрата секретарка, която някога е имал. Фактът, че се е впуснала в блудство, я превърна в прокажена. За Бранигън, изглежда, важи следното правило: забърка ли се някой в история със семейни жена или мъж, той неизбежно е вън от играта. Така че в интерес и на двама ни, Лари, стой настрана от Гленда Марш. Ако Бранигън надуши, ще спре заема ни и ще потънем.