Читать «Ще се смея последен. Айсберг» онлайн - страница 15

На сутринта, докато паркирах колата си пред сградата, където се намираше офисът ми, видях шерифа Томсън да се задава към мен по тротоара.

Той спря и ми кимна.

— Здравей, гражданино. — Това беше обичайният му поздрав към всички негови приятели.

— Здравей.

— Много умна млада жена е тази… госпожа Марш, която ми изпрати. — Изгледа ме с очите си на ченге. — Надявам се, че статиите, които ще напише, няма с нищо да навредят на Шарнвил.

Ухилих се насила.

— Затова й предложих да си поприказва с теб.

— Да.

Настъпи кауза, след което предпазливо попитах:

— Тя прави репортаж за моята работа, Джо. Това е важно за мен. Събрах още някои сведения, които я интересуваха, но не мога да я открия.

Той бутна стетсъна си назад към тила.

— В момента е извън града, но ще се върне. Каза ми, че прави репортаж за магазина на Гримън и е успяла да си издейства покана от стария Гримън в Лос Анджелис. — Погледна ме замислено. — Ще се върне. Иска да снима в затвора. — После се начумери на някакъв моторист, който се готвеше да открие втора лента за паркиране. Забелязвайки го, мотористът продължи. — Имаш ли време за една игра голф тази неделя?

— Съжалявам, Джо, но в неделя ще играя с г-н Бранигън.

Той кимна.

— С г-н Бранигън, а? Чух, че играеш голф с него. Сигурно ще влезеш в най-висшите кръгове.

Опитах се да обърна думите му на шега:

— Между нас да си остане, Джо, играе с мен, защото го тренирам. Вече намалих хандикапа5 му от осемнайсет на дванайсет.

Той оправи шапката си, потърка нос с опакото на ръката, после кимна.

— Е, ти имаш работа. Аз имам работа. Доскоро. — И продължи по пътя си.

И така Гленда беше в Лос Анджелис. Не беше отишла далече от Шарнвил. Щях да имам възможност да поговоря с нея при завръщането й.

— Спечелихме договора, Лари — рече Бил сияещ. — Не е ли прекрасно? Мисля, че ще ни донесе най-малко сто хиляди долара!

През следващите два часа проучвахме подробно договора за строежа на фабриката за производство на мебелни елементи. На Бил се падаше най-тежката работа: проектирането и строежа й. Моето участие в проекта се свеждаше до доставката на пишещите, изчислителните и фотокопирните машини и монтирането им.

Когато приключихме, Бил се отпусна назад в стола си и ме погледна.

— Чудесно е, нали? Бързо растем, но се нуждаем от повече капитал. Ще трябва да крепим фирмата още шест месеца, докато получим парите им. В момента търсят кредит, но иначе са платежоспособни.

— В неделя ще играя голф с Ф. Б. Ще говоря за това с него. Той ще ни отпусне кредит.

Тогава изневиделица Бил спокойно попита:

— Коя е Гленда Марш?

Ако ми беше налетял през бюрото и ме беше фраснал по ченето, нямаше да остана по-изумен. Зяпнах насреща му.

— Гленда Марш — повтори той и сега гласът му стана по-остър.

Направих усилие да се съвзема.

— Да… Гленда Марш. Тя пристигна тук тази седмица. Прави репортаж в Шарнвил за „Ди Инвестър“. Вече се запозна с работата ни. — Осъзнах, че говоря прекалено припряно, затова направих усилие да позабавя темпото. — Има нужда и от твоето изявление за статията си, както и да направи снимки. Вече разговаря с Мансън и Томсън, а в момента взема интервю от Гримън. Разработва репортажа си в дълбочина. Това много ще ни помогне.