Читать «Ще се смея последен. Айсберг» онлайн - страница 17

— Нищо подобно няма да стане, Бил — излъгах. — Окей, допуснах грешка. Успокой се… няма да се случи повече.

Той се ухили.

— Чудесно. А сега, утре те искам на строежа. Всичките тези хора са отседнали във Фриско и ще бъде умно от наша страна да се настаним в същия хотел и да приключим със сделката. Какво ще кажеш?

Поколебах се. Искаше ми се да бъда в града, когато Гленда се върне. Но като зърнах изпитателния поглед на Бил, кимнах в съгласие.

— Окей, Бил. В такъв случай ще довърша работата си тук. До утре…

Когато пое към офиса си, седнах и се загледах през прозореца. Предупреждението беше изписано на стената, но аз копнеех за Гленда. Копнеех, както никога не бях копнял за никоя друга жена. Трябваше да говоря с нея! Трябваше да я убедя, че я обичам и тя е всичко за мен. Можех да я убедя да ми позволи да я откупя от съпруга й. След като това бъдеше сторено и тя получеше развода си, вече нямаше да съществува никакъв проблем. Сигурен бях, че щом Бранигън научеше, че ще се женя за нея, нямаше да има никакви възражения.

Но как да се свържа с нея? Сега ми предстоеше да прекарам няколко дни във Фриско. През това време тя щеше да се е върнала в Шарнвил, вероятно още утре. Не исках да си помисли, че съм заминал, понеже я отбягвам.

Известно време се борих с този проблем. След това извърших най-тъпото нещо, което някога съм правил. Втурнах се за лист хартия и й написах следното:

Прескъпа Гленда,

Налага се да отида във Фриско за два дни. Опитах се да се свържа с теб, а сега ти пиша.

Трябва да поговорим, моля те, не ми отказвай. Тук вече се ширят клюки за нас. Моля те, прояви разбиране. Налага се да поговорим. Сигурен съм, че ще успеем да разрешим този проблем. Искаш ли да се срещнем в неделя в осем часа сутринта във Ферис Пойнт? Мястото е на седем километра от Шарнвил и ще бъде пусто по това време. Ще можем да обсъдим нашето бъдеще, без да се озъртаме.

Тръгни по главния път за Фриско, после завий в петото отклонение от лявата ти страна. То ще те отведе във Ферис Пойнт.

Ако ме обичаш, както аз те обичам, ще дойдеш.

Лари

Сложих писмото в плик и когато се върнах същата вечер в апартамента си, пъхнах писмото под вратата й.

Ферис Пойнт е много малък залив, заграден от пясъчни дюни и шубраци, и предлага идеални условия за плуване. Често отивах там, когато исках да съм сам. Шарнвил още не го беше открил.

Спуснах се надолу по песъчливия неравен път към залива, оставих колата под сянката на едно дърво, запроправях си път през храстите и излязох на ивицата златист пясък.