Читать «Древният враг» онлайн - страница 56

Ставането на пазител на закона бе може би единственото непредпазливо нещо, което някога бе направил Джейк Джонсън. Той не бе искал да става полицай. Господи, не! Обаче баща му, Големия Ралф Джонсън, бе окръжен шериф през четиридесетте и петдесетте години и очакваше синът му да поеме неговия път. Големия Ралф Джонсън не приемаше отрицателен отговор. Джейк бе съвсем сигурен, че Големия Ралф ще го лиши от наследство, ако не постъпи в полицията. Не че имаше огррмно състояние; нищо подобно. Но притежаваше хубава къща и приличен влог в банката. А зад семейния гараж, закопани на един метър под поляната, имаше няколко гърнета, пълни със стегнато навити пачки от двадесет, петдесет и стодоларови банкноти — пари, които Големия Ралф бе вземал като подкуп и бе сложил настрана за лоши времена. Така Джейк стана полицай като баща си, който бе починал на осемдесет и две годишна възраст, когато Джейк бе на петдесет и една години. До това време Джейк бе привикнал да работи като полицай и това бе единственото нещо, което можеше.

Беше предпазлив полицай. Например, избягваше да се заема с домашни разправии, защото понякога полицаите биваха убивани, когато застанат между избухливи съпрузи; при такива сблъсъци страстите се разгорещяваха твърде много. Да вземем само този агент по недвижими имоти, Флетчър Кейл. Преди година Джейк бе купил малък участък земя в планината чрез Кейл и мъжът изглеждаше нормален като всички. А сега бе убил жена си и сина си. Ако на местопрестъплението се бе появил полицай, Кейл би убил и него. И когато диспечерът му сигнализираше за извършвана в момента кражба, Джейк обикновено лъжеше за местонахождението си, казвайки, че е толкова далеч от местопрестъплението, че другите офицери да се окажат по-близо; сетне той се показваше по-късно, когато акцията бе приключила.

Той не беше страхливец. Понякога попадаше в престрелки и в тези случаи се проявяваше като тигър, като лъв, като свирепа мечка. Той просто бе предпазлив.

Част от полицейската работа наистина харесваше на Джек. Например контролът на уличното движение. А канцеларската работа определено му доставяше удоволствие. При арест удовлетворение му доставяше единствено последващото попълване на различни формуляри, което го задържаше в безопасност за часове в полицейското управление.

За нещастие, този път номерът с писането на доклади му изигра лоша шега. Когато д-р Пейдж се обади, той се намираше в управлението и вършеше писмената си работа. Ако беше навън из улиците с патрулната кола, може би щеше да избегне задачата.

Но ето го сега тук. Под ярката светлина. Идеална мишена. По дяволите.

Нещата се влошаваха, очевидно в супермаркета Джилмартинс се бе случило нещо изключително. Две от петте огромни витрини бяха строшени отвътре; тротоарът бе пълен със стъкла. Каси с консервирана кучешка храна и пакети „Д-р Пепър“ бяха хвърлени през витрината и сега лежаха разпръснати по тротоара. Джейк се страхуваше, че шерифът ще ги накара да влязат вътре и разберат какво се е случило, страхуваше се, че някой опасен е все още вътре и ги очаква.