Читать «Древният враг» онлайн
Дийн Кунц
Annotation
Жителите на малко планинско градче са умрели или безследно изчезнали по загадъчен начин.
Кои стои зад това — група психопати, терористи, демони или самият Сатана? Местната лекарка и група от полицаи и учени се заемат със случая и ще сблъскат с нещо древно колкото света.
Увлекателна книга, която ще ви държи в напрежение от първата до последната страница.
Дийн Кунц
ЧАСТ ПЪРВА
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
ЧАСТ ВТОРА
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
info
Дийн Кунц
Древният враг
Тази книга е посветена на
единствената, която е винаги тук,
единствената, която винаги се грижи,
единствената, която винаги разбира,
единствената, като която няма друга:
Герда,
моята съпруга и най-добър приятел.
ЧАСТ ПЪРВА
ЖЕРТВИ
Мене обхвана ужас и трепет.
Цивилизованият човешки дух… не може да се
отърве от това усещане, за тайнственото.
1
ГРАДСКИЯТ ЗАТВОР
Писъкът бе далечен и остър. Писък на жена.
Помощник-шерифът Пол Хендерсън вдигна поглед от списанието. Наклони глава и се заслуша.
Прашинки прах бавно се рееха в яркия слънчев лъч, проникващ през един от прозорците. Тънката стрелка на секундарника от стенния часовник се движеше беззвучно по циферблата.
Единственият шум идваше от скърцащия стол на Хендерсън, когато преместваше тежестта на тялото си.
През големите предни прозорци можеше да се види част от главната улица на Сноуфилд, Скайлайн роуд, която бе съвсем тиха и безлюдна, обляна в златиста слънчева светлина. Единствено листата на дърветата се поклащаха от лекия ветрец.
След като се ослушва напрегнато известно време, Хендерсън вече не бе сигурен дали всъщност е чул нещо.
Само се самозалъгваше. Истината е, че му се искаше някой да бе изкрещял.
Беше неспокоен. Предпочиташе някой да беше извикал.
През времето извън сезона, от април до септември, бе единственият помощник-шериф на пълно работно време за Сноуфилд и задълженията му бяха еднообразни. През зимата, когато градът бе домакин на хиляди скиори, имаше пияници, с които трябваше да се справят, побоища и кражби за разследване по хотели, пансиони и мотели, където отсядаха туристите. Но сега, в началото на септември бяха отворени само хотел Кендълглоу, един пансион и два малки мотела, а местните жители бяха спокойни и Хендерсън — който бе само на двадесет и четири години и привършваше първата си година като местен помощник-шериф се отегчаваше.
Той въздъхна, погледна към списанието, което лежеше пред него на бюрото и чу още един писък. Беше далечен и кратък като предишния, но този път прозвуча като мъжки глас. Не беше просто писък от възбуда или дори от страх; беше изпълнен с ужас.
Хендерсън се намръщи и тръгна към вратата, намествайки кобура с револвера на дясното си бедро. Излезе през люлеещата се врата и преградата, която отделяше преддверието на ареста от чакалнята, и почти бе стигнал до вратата, когато чу движение в кабинета зад себе си.
Това бе невъзможно. Беше сам в службата през целия ден и в трите килии нямаше никакви затворници от началото на изтеклата седмица. Задната врата бе заключена, а това бе единственият друг вход към затвора.
