Читать «Древният враг» онлайн - страница 55

Присвитите очи на Брайс Хамънд бяха отворени повече, отколкото Джени бе виждала досега.

— Да го вземат мътните, това нещо го нямаше преди, нали?

— Не — каза Джени.

Шерифът и заместник-шерифът държеха револверите си с насочени към пода дула. Сега ги вдигнаха, като че ли отрязаната ръка можеше да пусне молива за вежди, да скочи от масата към нечие лице и да извади нечии очи.

Бяха занемели.

Спираловидните орнаменти на ориенталския килим сякаш се бяха превърнали в хладилни серпантини, излъчващи вълни леден въздух.

Над главите им, в някоя далечна стая, подът или несмазана врата изскърца, изстена, изскърца.

Брайс Хамънд вдигна поглед нагоре към тавана на фоайето.

Кръъъъъъъц.

Това можеше да е просто естествен звук. Но можеше да е и нещо друго.

— Сега няма съмнение — каза шерифът.

— Няма съмнение в какво? — попита лейтенант Уитмън, гледайки не към шерифа, а към другите врати на фоайето.

Шерифът се обърна към Джени.

— Когато чу сирената и камбаните точно преди да пристигнем, ти каза, че си разбрала, че каквото и да се е случило в Сноуфилд, то може да продължава.

— Да.

— Сега сме сигурни, че си била права.

12

БОЙНО ПОЛЕ

Джейк Джонсън чакаше заедно с Франк, Горди и Стю Уоргъл в края на блока, на един ярко осветен участък от тротоара пред магазина за хранителни стоки Джилмартинс Маркет.

Джейк гледаше как Брайс Хамънд излиза от гостилницата Кендълглоу и се молеше на Бога шерифът да се движи по-бързо. Не му харесваше да стои на светло. По дяволите, беше като на сцената. Джейк се чувстваше уязвим.

Разбира се, преди няколко минути, когато провеждаха огледа на някои от сградите по улицата, трябваше да минат през тъмни места, където сенките изглеждаха като пулсиращи живи същества и Джейк бе гледал със силен копнеж към същия този участък от ярко осветен тротоар. Беше се страхувал от тъмното толкова, колкото сега от светлото.

Той нервно прокара пръсти през гъстата си бяла коса. Другата му ръка стоеше върху револвера в кобура.

Джейк Джонсън не само вярваше в предпазливостта: той я бе издигнал в култ; предпазливостта бе неговият бог. По-добре в безопасност, отколкото да съжаляваш; птичка в ръката струва повече от две в храстите; глупците връхлитат там, където ангелите се страхуват да пристъпят… Той имаше милион максими. За него те бяха прожектори, осветяващи безопасния път, а отвъд тези светлини лежеше само студената пустота на риска, шанса и хаоса.

Джейк никога не се бе женил. Бракът означаваше да поеме много нови отговорности. Означаваше да рискува и чувствата, и парите, и цялото си бъдеще.

Що се отнася до финансите, той водеше предпазливо, пестеливо съществувание. Беше натрупал доста съществена сума, разпръсната в голямо разнообразие от инвестиции. Джейк, сега на петдесет и осем години, бе работил за Службата на окръжния шериф на Санта Майра над тридесет и седем години. Можеше да се оттегли много отдавна и да вземе пенсия. Но се тревожеше от инфлацията, така че остана, трупайки пенсията си, спестявайки повече и повече пари.