Читать «Древният враг» онлайн - страница 57

Шерифът, Тал Унтмън и двете жени стигнаха най-накрая супермаркета и Франк Отри им показа пластмасовия контейнер с пробата от водата. Шерифът каза, че е намерил друга голяма локва в Брукхартс и те се съгласиха, че може би това означава нещо. Тал Уитмън им разказа за написаното върху огледалото — както и за отрязаната ръка; мили Боже! — в хотел Кендълглоу и никой не можеше да проумее това.

Шерифът се обърна към строшените витрини и каза това, от което Джейк се страхуваше:

— Нека хвърлим един поглед.

На Джейк не му се искаше да е от първите влезли през вратата. Нито от последните. Той се мушна по средата на процесията.

В супермаркета бе пълна бъркотия. Черните метални рекламни рафтове около трите каси бяха съборени. Дъвки, бонбони, самобръсначки, книги и други дребни неща бяха разпилени навсякъде по пода.

Тръгнаха през предната част на магазина, като надничаха във всички преминати редове. Стоката бе съборена и разпиляна по пода. Кутии с тестени закуски бяха смачкани и разкъсани, ярките опаковки стърчаха измежду купища зърнени пръчици и „Чириос“. Счупени бутилки оцет миришеха силно. Буркани с мармалад, туршии, горчица, майонеза и подправки бяха натрупани на гаден, лепкав куп.

В началото на последния ред, Брайс Хамънд се обърна към д-р Пейдж:

— Бил ли е отворен магазинът тази вечер?

— Не — отвърна тя, — но мисля, че понякога зареждат рафтовете в неделя вечер. Не много често, но понякога.

— Нека видим и отзад — каза шерифът. — Може да открием нещо интересно.

Точно от това се страхувам, помисли си Джейк.

Те последваха Брайс Хамънд нататък зад последната пътека, стъпвайки върху и около трикилограмови торби захар и брашно, някои от които разкъсани.

В задната част на магазина бяха наредени високи до кръста хладилници за месо, сирене, яйца и мляко. След хладилниците имаше едно блестящо от чистота работно пространство, където режеха, мереха й опаковаха месото.

Очите на Джейк нервно оглеждаха покритите с плочки маси и месарските маси. Той въздъхна с облекчение, когато се увери, че нищо не лежи на нито една от тях. Нямаше да се учуди, ако видеше тялото на управителя, насечено на бифтеци, пържоли и котлети.

Брайс Хамънд каза:

— Нека надникнем в склада.

Нека не го правим, помисли си Джейк.

Хамънд каза:

— Може би ние…

Светлините угаснаха.

Единствените прозорци бяха витрините отпред в магазина, но дори там бе пълен мрак; уличните лампи също бяха угаснали. Тук тъмнината бе пълна, ослепяваща.

Няколко гласа заговориха едновременно:

— Фенерчетата!

— Джени!

— Фенерчетата!

После нещата се развиха със светкавична скорост.

Тал Уитмън светна едно фенерче и силният сноп лъчи прободе пода. В същия момент нещо удари Тал отзад, нещо невидимо, появило се с невероятна бързина и крадешком под прикритието на тъмнината. Уитмън политна напред и се блъсна в Стю Уоргъл.

Отри вадеше своя фенер с дълга дръжка от колана си. Преди да успее да го светне, Уоргъл и Тал Уитмън се удариха в него и тримата паднаха.

Когато Тал падна, фенерчето изхвръкна от ръката му.

За един кратък миг Брайс Хамънд бе осветен от летящото във въздуха фенерче, посегна към него да го хване, но не успя.