Читать «Древният враг» онлайн - страница 46

— Защо им е било на убийците да извозват телата? — попита Франк.

— Може да си имаме работа с някаква секта — каза Джейк Джонсън. — Може би телата са им били нужни за някакъв странен ритуал.

— Ако е имало някакъв ритуал — каза Франк, — на мене ми се струва, че е бил проведен точно тук.

Горди Брогън се стрелна към тоалетната, препъвайки се като голямо дългуресто дете, съставено сякаш само от дълги крака, дълги ръце, лакти и колене. През вратата, която той затръшна зад себе си, се чуха звуци от повръщане.

Стю Уоргъл се изсмя и рече:

— Господи, какъв мухльо.

Брайс се обърна към него и изръмжа:

— Какво по дяволите намираш за толкова смешно, Уоргъл? Тук са умрели хора. На мен реакцията на Горди ми изглежда по-нормална от нашата.

Лицето със свински очички и големи челюсти на Уоргъл притъмня от гняв.

Той нямаше интелекта да се почувства неловко.

Господи, как презирам този мъж, помисли си Брайс.

Когато Горди се върна от банята, изглеждаше смутен.

— Извинявай, шерифе.

— Няма причини да се извиняваш, Горди.

Прекосиха кухнята и помещението за продажби и излязоха на тротоара.

Брайс веднага тръгна към дървената врата между пекарнята и съседния магазин. Надникна над нея в тъмния покрит пасаж. Д-р Пейдж се доближи до него и той попита:

— Това ли е мястото, където сте помислили, че има нещо в гредите?

— Ами, на Лайза й се стори, че се бе спотаило покрай стената.

— Но беше в този пасаж?

— Да.

Тунелът бе напълно тъмен.

Брайс взе фенерчето с дълга дръжка на Тал, отвори скърцащата врата, извади револвера си и пристъпи в пасажа. Вътре се носеше неопределена миризма на влажно. Поскърцването на ръждясалите панти на вратата и после звукът от собствените му стъпки проехтяха напред в тунела.

Лъчът на фенера бе мощен и освети почти половината дължина на тунела. Обаче шерифът го фокусира на по-късо разстояние и обходи мястото, изучавайки тухлените стени и сетне тавана, който бе около три метра над главата му. Поне в тази част на пасажа по гредите нямаше нищо.

С всяка стъпка Брайс все повече се убеждаваше, че револверът не му е нужен — докато не стигна почти средата на тунела. Тогава внезапно почувства… нещо странно… някакво вълнение, една студена тръпка на предусещане полази по гърба му. Чувстваше, че вече не е сам.

Той бе от хората, които се доверяват на своите съмнения и не пренебрегна това. Спря, вдигна револвера, ослуша се внимателно в тишината, бързо задвижи фенерчето по стените и тавана, огледа с особено внимание гредите, погледна напред в мрака почти до изхода от другата страна и дори хвърли поглед назад, за да види дали нещо не се промъква тайнствено зад него. Нищо не го причакваше в мрака. И все пак той продължаваше да чувства, че го наблюдават недружелюбни очи.

Тръгна отново напред и фенерчето освети нещо. Покрит с метална решетка, на пода на пасажа се намираше един около тридесетсантиметров квадратен отводнителен канал. Вътре в канала проблесна нещо неясно, отразявайки лъча на фенера; то се движеше.