Читать «Древният враг» онлайн - страница 48

Франк кимна.

— Вие четиримата няма да се делите — предупреди ги Брайс. — Всеки да бъде в полезрението на останалите трима. Разбрано?

— Да, шерифе — отвърна Франк Отри.

— Добре, вие четиримата ще прегледате първата сграда след ресторанта, а ние ще се заемем със съседната къща. Ще изминем улицата както при игра на дама и ще сравним бележките си в края на блока. Ако се натъкнете на нещо действително интересно, нещо повече от трупове, ще ме повикате. Ако имате нужда от помощ, изстреляйте два-три куршума. Ще чуем изстрелите дори да сме вътре в някоя сграда. Вие също се ослушвайте за изстрели от наша страна.

— Може ли да направя едно предложение? — попита д-р Пейдж.

— Разбира се — отвърна Брайс.

Тя се обърна към Франк Отри и каза:

— Ако попаднете на тела, които имат показания за кръвоизливи от очите, ушите, носа или устата, осведомете ме веднага. Или пък някакви признаци за повръщане или диария.

— Защото тези неща могат да означават зараза? — попита Брайс.

— Да — каза тя. — Или отравяне.

— Но ние отхвърлихме това, нали? — попита Горди Брогън.

Джейк Джонсън, който изглеждаше по-стар от своите петдесет и седем години каза:

— Не ги е отрязала главите на тези хора някоя заразна болест.

— Мислих върху това — каза д-р Пейдж. — Какво, ако това е зараза или химическа отрова, с която никога не сме се сблъсквали досега — разновидност на бяса, да кажем — и която убива някои хора, но само подлудява други? Какво, ако осакатяванията са дело на такива хора, изпаднали в дива лудост?

— Възможно ли е? — попита Тал Уитмън.

— Не. Но не е и невъзможно. Още повече, кой може да каже кое е вероятно и кое не? Възможно ли е това да се случи за пръв път в Сноуфилд?

Франк Отри подръпна мустаците си и рече:

— Но ако тук има групи от бесни маниаци, разхождащи се наоколо… къде са тогава те?

Всички обърнаха поглед към тихата улица. Към дълбоките сенки, спуснали се над дворовете, тротоарите и паркираните коли. Към тъмните прозорци на верандите. Към черните прозорци на приземните етажи.

— Крият се — каза Уоргъл.

— Дебнат — каза Горди Брогън.

— Не, това няма смисъл — каза Брайс. — Бесни маниаци нямаше просто да се крият, чакат и планират. Те щяха да ни подгонят.

— Така или иначе — тихо каза Лайза, — това не са побеснели хора. Нещо много по-необикновено е.

— Може би тя е права — каза д-р Пейдж.

— Което никак не ме успокоява — каза Тал.

— Е, ако открием признаци от повръщане, диария или кръвоизлив — рече Брайс, — тогава ще разберем. А ако не открием…

— Ще трябва да измисля нова хипотеза — отвърна д-р Пейдж.

Те се смълчаха, не бързаха да започнат претърсването, защото не знаеха какво ще открият — или дали нещо няма да ги открие тях самите.

Времето сякаш бе спряло.

Никога няма да се съмне, помисли си Брайс Хамънд, никога, докато не се размърдаме.

— Да тръгваме — каза той.

Първата сграда бе тясна и дълга, с една комбинация от художествена галерия и магазин за предмети на изкуството на първия етаж. Франк Отри счупи едно стъкло на предната врата, пресегна се вътре и отключи. После влезе и включи осветлението.