Читать «Чудните приключения на чирака Хлапич» онлайн - страница 6

Магаренцето обаче пет пари не даваше как го наричат хората, нито какво говорят Хлапич и старецът за него, ами продължаваше да си спира пред онези врати, където трябва.

Хлапич всеки път взимаше съда с мляко и бързо като вятър тичаше по стълбите.

Така опразниха колата завчас. Остана само една малка съдинка за закуска на стареца.

Старецът благодари на добрия Хлапич и му даде да се напие сладко с мляко. След това си тръгна с магаренцето и колата, а Хлапич си продължи пътя.

Вече беше ден.

Още малко повървя Хлапич и после излезе извън града. И пак повървя още малко и вече нямаше ни една къща, а само големи поля, храсталаци, дървета и дълъг път. Градът не се виждаше.

— Най-после — рече Хлапич и седна под едно дърво.

Беше сънлив, защото почти не спа през нощта. Затова сложи червената торба под главата си и легна във високата трева.

Тревата беше мека и все пак беше доста твърда да се лежи на нея. Ала Хлапич заспа сладко като заек в тревата.

Нека си спи. Главното е, че майстор Мърконя е далече, а още по-главното е, че Хлапич не знае колко добро и колко зло го чака по пътя.

Ако знаеше, нямаше така спокойно да спи.

II

Голяма глава се показва в тревата

Хлапич спа хубаво и дълго в тревата.

Край него по пътя минаха много коли, много селяни и селянки. Коне топуркаха по пътя, хора разговаряха и викаха, коли скрибуцаха, а гъските, които селянките носеха в града, крякаха.

Хлапич си спеше и нищо не чу, сякаш му бяха запушени ушите. Във високата трева никой не го виждаше.

Така стана пладне. По пътя нямаше вече никой.

Изведнъж Хлапич започна да се пробужда. Той чу как нещо се влачи по тревата, как нещо се промъква, промъква. Все по-добре и по-добре чуваше как нещо тупка, тупка. И после дочу съвсем близо до себе си как някой диша тежко и духа.

Той се почуди.

Хлапич беше сънлив и още нито виждаше, нито чуваше добре. Затова понечи да се повдигне, да види какво се промъква и какво тупка по тревата, приближавайки все повече до него.

Тогава в тревата, съвсем близо до Хлапич, се показа голяма къдрава, жълта глава и изплези към Хлапич дълъг, червен език.

Това наистина беше много чудно й доста страшно. Някой друг може би щеше да се уплаши. Но Хлапич само скочи и прегърна голямата къдрава глава.

Защото това излезе неговият мил пес Бундаш. Бундаш избяга след Хлапич от майстор Мърконя и дълго души, и търси, и тича, докато намери Хлапич.

Бундаш почна да лиже с големия си червен език ръцете на Хлапич, а Хлапич непрекъснато го прегръщаше, прегръщаше.

— Ех, че е хубаво, драги мой Бундаш — говореше Хлапич.

После почнаха да се премятат и търкалят по тревата от радост като две топки. Като се нарадваха, Хлапич каза:

— Така, а сега заповядай, седни да обядваме.

Бундаш така се развесели, че само скачаше по мухите и скакалците.

Хлапич седна на тревата, извади от торбата хляб и сланина и чекийката. После свали шапката си и почна да яде. Едно парче сланина слагаше в устата си, друго хвърляше на Бундаш. Бундаш дочакваше всяко парче във въздуха и тозчас го гълташе.

След това Хлапич отряза парче хляб на себе си, а друго парче хвърли на Бундаш. „Хлап“ — направи Бундаш и хлябът изчезна.