Читать «Чудните приключения на чирака Хлапич» онлайн - страница 8

Но всичко свърши добре; Бундаш успешно докара гъските до Марко и Хлапич и излезе весело от водата.

— Колко си умен. Като забогатея, ще ти купя наденичка за десет круни — каза Хлапич на Бундаш.

Тогава Марко хвана едната, а Хлапич другата гъска, сложиха ги под мишница и тръгнаха към къщи. Бяха така весели, че свиркаха по пътя като косове.

Докато вървяха така, Марко каза на Хлапич:

— Ама голяма глава има тоя твой Бундаш!

— Затова е така умен — каза Хлапич. — Ако ти имаше такава голяма глава, би намерил гъските и без Бундаш!

Междувременно стигнаха до Марковата къща. Марковата майка беше вече там и пусна Хлапич да спи при тях, защото бе много щастлива, че Бундаш е намерил гъските. Така Бундаш осигури на Хлапич първата нощувка. Мръкна. Марко и Хлапич седнаха на големия камък пред къщи и получиха в пъстри паници качамак с мляко и две големи дървени лъжици.

Докато вечеряха, Хлапич запита Марко:

— А кой е нарисувал онази синя звезда на къщичката?

— Аз — отговори Марко. — Когато мама варосваше стаята, взех боя и нарисувах звездата. Мислех, че гъските ми ще познават къщата по звездата. Но сега виждам, че това е било напразно и че гъските си отиват през водата и със звезда, и без звезда на къщата.

Хлапич обаче добре запомни тази синя звезда. И всеки, който чете тази книга, нека я запомни. Това ще му потрябва, като дойдат тежки дни за Хлапич.

Така разговаряха Марко и Хлапич и вечеряха; и Бундаш получи качамак. След това всички отидоха да спят.

Разбира се, Хлапич не спа нито в стая, нито в постеля, защото в къщицата нямаше място за него.

Хлапич спа над яхъра.

В двора имаше един малък и стар яхър, а над него имаше сено.

Хлапич трябваше да се качи до тавана по стълба, а след това да се промъкне през един малък отвор на тавана. Когато вече беше там, Хлапич се обърна, подаде глава през отвора и викна:

— Лека нощ!

В двора нямаше никой. Беше черна нощ и дворът изглеждаше като голяма черна дупка. Горе на небето имаше толкова звезди, колкото Хлапич никога още не бе виждал.

Тогава Хлапич изу и избърса своите чудесни ботушки, после легна в сеното и заспа.

Пред яхъра спеше Бундаш, над яхъра спеше Хлапич, а в яхъра спеше една хубава шарена крава.

Това беше първият ден от пътуването на Хлапич и мина щастливо. Кой знае какъв ще му бъде вторият ден!

Втори ден от пътуването

I

Хлапич и каменарите

Рано сутринта петлите почнаха да пеят, гъските се разкрякаха, кравата почна да дрънка с хлопатара и Бундаш почна да лае и квичи, защото не виждаше Хлапич.

Такава тупурдия се вдигна, че Хлапич се пробуди и в първия миг помисли, че е в менажерия. На село всяка утрин е такава тупурдия като в менажерия, но Хлапич не знаеше това досега.

И така, Хлапич се пробуди, обу си чизмите и слезе от тавана по стълбата. Благодари на Марковата майка, а тя му даде голямо парче хляб и три варени яйца за из път.

Хлапич и Бундаш тръгнаха отново и това беше един спокоен предобед от тяхното пътуване.