Читать «Чудните приключения на чирака Хлапич» онлайн - страница 4

След това Хлапич взе конец, та закърпи лакътя на червената си риза и я облече. Взе от ъгъла и онези гиздави ботушки, заради които предишния ден яде бой.

Като обу ботушките, Хлапич едва не засвири от радост, така хубаво му стояха! Но, разбира се, не смееше да свири, защото щеше да събуди майстора! След това Хлапич понечи да вземе шапката си. Но тя беше цялата съдрана и оцапана.

Затова той взе парче хубава кожа, останала от ботушките, и заши от тази кожа широка лента около шапката. Лесно му беше да шие кожата, нали беше обущар.

Шапката грееше сега като слънце и Хлапич я сложи на главата.

Така той се приготви за път. Носеше зелените гащи, червена риза, дивни ботушки, чудна шапка и червена торба през рамо.

Изглеждаше като генерал от някаква чудновата войска.

След това Хлапич се измъкна тихо, съвсем тихо из работилницата в двора.

На двора беше вързан Бундаш. Хлапич и Бундаш бяха големи приятели, затова Хлапич сега не отиде при него, защото знаеше, че той ще квичи подире му. А на Хлапич и без това му беше мъчно и тежко да остави Бундаш.

Тъкмо когато Хлапич излезе на двора и мислеше дали да отиде и прегърне Бундаш, майстор Мърконя почна да кашля в стаята. Майсторът кашляше само насън. Драскаше го гърлото, защото вчера вика твърде много по Хлапич. Хлапич се уплаши, като чу, че майсторът кашля. Уплаши се, защото помисли, че майстор Мърконя се е пробудил. „Беж да те няма, Хлапич“, рече си той.

Промуши се бързо навън през голямата порта, която за щастие не беше заключена, и се озова на улицата.

На улицата беше още черен мрак. Къщите изглеждаха големи до небето, а Хлапич вървеше много бързо по улицата. Нигде не се виждаше жива душа. Всички хора още спяха.

Така избяга Хлапич от майстор Мърконя.

Първи ден от пътуването

I

Малкият млекар

Хлапич вървя, вървя в мрака твърде дълго по улиците, защото градът беше голям. Измина толкова улици, че майстор Мърконя не можеше вече да го намери.

Все още вървеше Хлапич, а после почна да разсъмва и не беше вече толкова тъмно. В последната улица на града Хлапич срещна един старец, който караше с малка каручка и малко магаренце много съдове с мляко в града.

Каручката и магаренцето бяха много хубави, но горкият старец беше слаб и прегърбен.

Старецът спря каручката пред една триетажна къща, толкова висока, че на най-високите й прозорци още се виждаше месецът.

Като спря с магаренцето пред къщата, старецът взе един съд, пълен с мляко, и понечи да го отнесе в къщата. Но понеже беше слаб, спъна се на първото стъпало, та за малко да падне. Почна да се вайка и седна на стълбата пред къщата.

В това време дойде Хлапич със зелените гащи и червената риза, с хубавите ботушки и чудната шапка. Като го видя, старецът така се зачуди, че престана да се вайка.

— Дай, дядо, аз ще отнеса млякото в къщата — каза Хлапич.

— Откъде си ти? — попита дядото чудния Хлапич.

На Хлапич не му се искаше да говори за майстор Мърконя, затова отвърна:

— Аз съм чиракът Хлапич. Царят ме праща да разтъпча ботушките на неговия син и ако трябва някому да помогна в неговото царство, да го сторя.