Читать «Чудните приключения на чирака Хлапич» онлайн

Ивана Бърлич-Мажуранич

Annotation

Когато вашите прабаби са били големи, колкото сте вие сега, преди сто години, в хърватското градче Огулин се родила Ивана Бърлич-Мажуранич. Разговорите и заниманията в нейното семейство отрано й вдъхнали любов към литературата. Дядо й е бил известният хърватски поет Иван Мажуранич, баща й също е бил писател. Ивана Бърлич-Мажуранич продължава тяхното дело. Писала е есета за възрастни, стихотворения и разкази за деца. За своите „приказки от едно време“, издадени през 1916 година, и поради своето сладкодумие тя получила прозвището „хърватския Андерсен“. Книгата „Чудните приключения на чирака Хлапич“ е излязла от печат за пръв път през 1913 година. Понеже станала любимо четиво на малките читатели, тя е издавана много пъти оттогава. Хлапич е бил между любимите герои на много поколения деца. И днес човек следи с вълнение и обич всяка стъпка от приключенията му.

Ивана Бърлич-Мажуранич е починала в Загреб през 1938 година.

През 1974 година в родината й бе чествана тържествено стогодишнината от нейното раждане. Книгите й са превеждани на руски, френски, чешки и други езици. Българският читател за пръв път се запознава с превод на нейна книга.

Ивана Бърлич-Мажуранич

Към малките читатели

При майстор Мърконя

I

II

III

Първи ден от пътуването

I

II

III

Втори ден от пътуването

I

II

Трети ден от пътуването

I

II

III

IV

V

Четвърти ден от пътуването

I

II

III

IV

Пети ден от пътуването

I

II

III

IV

Шести ден от пътуването

I

II

III

IV

V

Седма нощ от пътуването на Хлапич

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

XIII

XIV

Заключение

I

II

III

IV

info

Ивана Бърлич-Мажуранич

Чудните приключения на чирака Хлапич

Към малките читатели

Това е разказ за чудното пътуване на чирака Хлапич.

Хлапич беше малък като лакът, весел като птица, храбър като Крали Марко, мъдър като книга и добър като слънце. И защото беше такъв, затова изплува щастливо от много беди.

Отпърво пътуването на Хлапич беше така леко, като детска игра, та читателят ще каже в началото на тази книга: „Защо ще му е на Хлапич такава мъдрост и такава храброст за такова леко пътуване? Нима му трябва храброст, за да поведе впрегнато магаре за юздата? Или му е нужна мъдрост, за да търси изгубените гъски?“

Но след това Хлапичевото пътуване става все по-тежко и все по-опасно, както често се случва. И когато читателите видят малкия Хлапич в голяма опасност и тежки беди, те ще кажат: „Наистина добре е сторил Хлапич, дето е понесъл със себе си много доброта, мъдрост и храброст, когато в тъмни зори е тръгнал на път по света.“

Ето защо в края на краищата всичко завършва от добре по-добре.

Но въпреки това нека никой не бяга от дома си. Никому не е така зле, както му беше на Хлапич при майстор Мърконя, а и кой знае, би ли имал по своя път такъв късмет като Хлапич. И без това ще се чудите, че и за него всичко е свършило толкова добре.

И така, сядайте на прага и четете!

При майстор Мърконя

I

Чиракът Хлапич

Имаше един малък обущарски чирак, без баща и без майка. Казваше се Хлапич.

Хлапич беше малък колкото лакът, а беше весел като птица. Цял ден седеше на малкото трикрако столче в скъсани панталони и червена риза и по цял ден забиваше гвоздеи в ботушите и шиеше обувки. Цял ден подсвиркваше и пееше, докато работи.