Читать «Чудните приключения на чирака Хлапич» онлайн - страница 5
Ивана Бърлич-Мажуранич
Старецът знаеше, че Хлапич се шегува, но така му допадна, че престана да се вайка, та даже и се засмя.
— На кой етаж трябва да отнеса млякото? — попита Хлапич.
— На третия етаж — каза старецът.
Хлапич беше много силен и хвана тежкия съд, та го отнесе като перо в къщата.
На стълбата беше още тъмно.
Хлапич стигна със съда на първия, после на втория и най-сетне на третия етаж. Третият етаж беше така високо, че там месецът още гледаше в прозорците.
На стълбите беше съвсем тъмно, а в мрака на стълбите лежеше нещо съвсем черно. Само две точки светеха като две червени свещи. „О, моля — каза Хлапич на котката, — аз донесох вече млякото, само ми покажете, ако обичате, пътя.“
Котката вдигна весело опашка и изтича пред Хлапич до една врата.
Хлапич потърси звънеца и позвъни.
Прислужницата отключи вратата и отвори.
Като видя пъстрия Хлапич, се уплаши, писна колкото има глас, и плесна с ръце. Котката се уплаши от писъка й, скочи върху главата на Хлапич, а от главата му на рамото на прислужницата и от рамото й — хоп: право в една тенджера, пълна с вода.
Сега да имаше кой да види тази комедия!
Котката мяучи, водата пръска, тенджерата се търкаля, Хлапич скача, за да не си намокри ботушките, а прислужницата се смее така, че стъклата на прозорците треперят.
— О! О! — смееше се прислужницата. — Какво шарено чудовище си ти? Папагал ли си, кълвач ли си, или нещо друго?
— Лъжете се, госпожице — каза Хлапич. — Аз съм Хлапич и ви нося мляко. Старецът е слаб и не може да изкачва стълбите. Но по-добре би било да не бяхте викали.
Прислужницата сега се смееше още повече.
След това взе млякото от него, а когато Хлапич понечи да си тръгне с празния съд, слугинята взе свещ и го изпрати по стълбите надолу, защото Хлапич й допадна.
— А защо вие, госпожице, не отивате всеки ден сама долу за млякото? Щом можете мен да ме изпратите до долу, можете и за млякото да отидете сама — каза Хлапич. — Старецът е много слаб и не може да носи мляко на третия етаж.
Прислужницата се засрами, че не се е сетила сама за това, и обеща на Хлапич отсега нататък всеки ден да слиза сама долу за млякото.
Хлапич пък й обеща да й донесе цветя от пътуването си.
Когато Хлапич слезе на улицата при стареца, помоли го да го остави да разнесе и останалото мляко, защото колата беше още пълна.
Старецът само това чакаше, а Хлапич хвана малкото магаренце за юздите и почна да разнася млякото. Умното магаренце само̀ знаеше в кои къщи трябва да носи мляко и само̀ спираше навсякъде пред пътните врати. Хлапич се чудеше много колко е умно магаренцето и попита стареца защо хората наричат такова умно животно магаре или осел?
Старецът беше наистина много стар, но пак не знаеше как да отговори на този въпрос.
— Когато се родих, магаретата вече имаха това име — каза той.
Хлапич намираше, че това не е право, и съжали, дето не знае по-добре да пише.
— Да знаех по-добре да пиша, бих написал една книга за това — тези умни животни да се кръстят с по-хубави имена, а името магаре или осел, да се остави на онези твари, които го заслужават — каза Хлапич.