Читать «Чудните приключения на чирака Хлапич» онлайн - страница 3
Ивана Бърлич-Мажуранич
— Утре да ги хвърлиш в огъня. Не ща да ги видя вече тези ботушки! — После се обърна като лъв към Хлапич и го заплаши с големия си юмрук и силния си глас:
— Чизмите ще изгорят, но ти, мързеливецо, ще ми платиш за тях! — Това означаваше, че Хлапич ще яде още бой заради тези ботуши.
Когато тази вечер Хлапич отиде да спи, нито свирукаше, нито си пееше, а нещо размишляваше.
Хлапич спеше в кухнята, на пода край огнището. Там имаше един твърд сламеник, съдран юрган и парче свещица, втъкната в един картоф, защото нямаше свещник.
Легна си Хлапич на своя сламеник, угаси свещта, която едва се подаваше вече от картофа, и почна да размишлява. Мисли Хлапич, мисли и реши през нощта да побегне от майстор Мърконя и да тръгне по света. Въпреки че това не беше лесно, а беше и опасно, но все пак Хлапич го направи. Намисли ли чиракът нещо, може да го извърши.
III
Бягство
През нощта, когато всичко спеше дълбоко, Хлапич стана. Около него беше тъмнина като в затворена кутия.
Тихо като мишка излезе Хлапич от кухнята и се вмъкна в работилницата. Тук беше черна нощ като в затворена кутия. Когато Хлапич драсна клечка кибрит, по пода нещо почна да шумоли на всички страни, да пращи и да бяга. Това бяха мишки, които през нощта гризяха кожа, но Хлапич не им обърна внимание, защото имаше още много работа, докато се приготви за път.
Най-напред той взе парче стара хартия и голям обущарски молив. После седна на своето малко трикрако столче и почна да пише писмо:
Вие искахте да хвърлите ботушките в огъня. На мен ми е жал за тях и тръгвам по света да ги разтъпча. Тогава няма да са тесни. Бъдете по-добър с новия си чирак. Давайте му повече чорба и по-мек хляб. Ботушките ще ви върна.
Хлапич писа това твърде дълго, защото не беше особено вещ в писането. Буквите бяха големи и гърбави като круши.
Когато Хлапич свърши писмото, стана тихо и забоде писмото на престилката на майстора, която висеше на стената. После седна и започна да пише друго писмо:
Драга госпожо,
Благодаря ви за вашата доброта. Тръгвам по света. Ще мисля за вас и ще помагам на всеки, както вие ми помагахте на мене.
После пак стана тихо и забоде писмото за престилката на майсторицата. Нейната престилка висеше също така на стената.
След това Хлапич взе своята червена кожена торба и почна да слага в нея това, което му трябваше за из път. Най-напред сложи вътре парче хляб и парче сланина. Това беше вечерята му от вечерта, защото Хлапич се натъжи вечерта и не можа да вечеря.
Сложи в торбата една синя кърпа, едно шило, малко канап и няколко парченца кожа. Понеже Хлапич беше истински малък обущар, а обущарят не може без шило и канап, както войникът не може без пушка. След това сложи в торбата своето ножче и тя се напълни.
Като свърши това, Хлапич почна да се облича за път.
Най-напред взе от пирона своите зелени гащи и ги обу. Още малко щеше да заквака, като ги обу, толкова беше свикнал на тази шега. Но трябваше да мълчи като мишка, да не се пробуди майстор Мърконя, който спеше в другата стая.
