Читать «Чудните приключения на чирака Хлапич» онлайн - страница 2

Господарят на Хлапич се казваше майстор Мърконя; беше лош и страшен. Толкова беше голям, че главата му опираше в тавана на тяхната малка стая. Имаше къдрава коса като лъв и мустаци, дълги до раменете. Гласът му беше силен и груб като на мечка.

На майстор Мърконя му се случило веднъж в живота голямо нещастие и оттогава той бе човек с много кораво сърце. Какво нещастие се случило на майстор Мърконя, това ще се разбере по-късно от тази книга.

И така майстор Мърконя беше коравосърдечен и много несправедлив. Винаги когато се разсърдеше, хокаше и ругаеше Хлапич.

Майсторицата беше много добра. И на нея се случила същата беда като на майстор Мърконя. Но оттогава тя бе станала още по-добра и имаше твърде добро сърце. Много обичаше Хлапич.

Но тя се боеше от майстор Мърконя. Когато носеше на Хлапич пресен хляб, винаги го криеше под престилката си да не види майсторът, защото майсторът беше заповядал на Хлапич да се дава твърдият и стар хляб, а майсторицата знаеше, че Хлапич обича да яде мек хлебец.

Хлапич, имаше само едни съдрани гащи и още едни, които майсторицата му уши от зелено сукно. Това сукно беше останало от зелената престилка на майстора и майсторът заповяда на жена си да направи от него гащи на Хлапич. В тия гащи Хлапич имаше зелени крака като зелена жаба и не ги носеше на драго сърце, защото другите чираци го подиграваха. Майстор Мърконя заповяда да ги носи в неделя. Хлапич беше сговорчив и като видя, че трябва да носи тези гащи, почна сам да се шегува. Винаги когато обуеше зелените гащи, квакаше „кря-кря“ като жаба.

Като видяха другите чираци, че Хлапич се шегува, вече не му се подиграваха, ами си играеха с него в неделя и много го обикнаха. Само майстор Мърконя не биваше да види, че Хлапич играе, защото веднага би го отпратил вкъщи.

Така живееше Хлапич при майстор Мърконя и не му беше добре. И все пак кой знае колко дълго би останал той там, да не се бе случило нещо, което прекомерно нажали Хлапич.

II

Ботушките

Някакъв богат господин поръча при майстор Мърконя ботушки за малкия си син.

Ботушките станаха много хубави. Блестяха като слънце. Сам Хлапич начука пирончета на тези ботушки. Но когато господинът дойде със сина си за ботушките и когато синът му ги обу, за беда се оказаха твърде тесни. Затова господинът не искаше да вземе ботушките, нито да плати и майстор Мърконя се оправда с Хлапич. Въпреки всичко това господинът не се съгласи да плати ботушките.

Когато господинът си отиде, майстор Мърконя почна да беснее и да вика на Хлапич:

— Ти, негоднико, си крив! Ти, мързеливецо! Ти, никаквецо! Ти си крив, дето са тесни ботушките! — Страшно викаше Мърконя. После грабна ботушките и удари Хлапич с тях по гърба. Това беше твърде несправедливо, защото майсторът сам скрои ботушките, така че Хлапич не бе крив, дето са толкова тесни. Но когато майстор Мърконя се разгневеше, не знаеше кое е право и кое криво.

И така, той удари Хлапич с ботушките по гърба, запрати ги в ъгъла и рече на жена си: