Читать «Чудните приключения на чирака Хлапич» онлайн - страница 36

Хлапич, Гита и Бундаш хукнаха към колата.

Когато кошничарят ги забеляза по месечина на пътя, помисли още повече отпреди, че тези деца са паднали от небето и нощем пътуват по месечина, а денем помагат на сиромасите.

Но сега на самия Хлапич му трябваше помощ и той помоли кошничаря да превози донякъде Гита и него.

Кошничарят беше много щастлив, че може да помогне на тези деца, които бяха толкова добри към него на панаира — и така Хлапич и Гита седнаха в колата, а кошничарят подкара мършавия кон.

Хлапич веднага разказа на кошничаря защо пътуват нощем. Накрая рече:

— Преди да съмне, трябва да съм при онази малка къщица, която има синя звезда и която стои сама на пътя.

— Аз знам къде е тази къщица — каза кошничарят. — Не е далеко от моя върбалак, ще ви покажа пътя до къщицата. Ще бъдете там, много преди да съмне.

Всеки може да си представи как се зарадва Хлапич. Тозчас и пътят му се видя по-къс.

Мършавият кон на кошничаря вървеше добре и бързо. На добрия господар и конят е винаги добър, та конят на кошничаря разбираше сега, че трябва да има нещо много важно, щом неговият господар така бързо кара.

Колата трополеше еднообразно, Хлапич и кошничарят разговаряха, Гита беше задрямала в колата, Бундаш все така весело тичаше ту край лявото, ту край дясното колело, така е то винаги, откакто на света има кучета и колелета.

Така стигнаха до онзи кръстопът, където пътят тръгва на две страни.

— Ще минем от тази страна по хълма през гората, защото това е по-краткият път — каза кошничарят на Хлапич.

— Не отивайте натам — обади се Гита, която веднага се събуди, щом чу, че отиват в гората. Това е тази гора, в която са хванали някакъв човек.

Но кошничарят вече много години минаваше по онзи път и не можеше да повярва на това, което разправят Гита и Хлапич. Ето защо каза:

— Това е съвсем къс път до моя върбалак. Не се бойте. Аз още не съм виждал в тази гора лош човек.

Кошничарят беше голям бедняк, а бедният човек рядко се бои.

Така те отбиха колата на хълма в гората.

На Хлапич това му се видя добро и му беше драго, защото знаеше, че това е късият път до Марковата къща. А който отива на помощ някому, той не се бои от друго, освен да не закъснее.

IX

Хлапич и Гита отново сами

Пътуваха първо по пътя през хълма, а после влязоха в гората. Гората беше така осияна от месечината, че приличаше на осветени дворове.

Месечината все още беше ясна. Дали на небето имаше някакъв облак, това не можеха да видят нито Хлапич, нито кошничарят, защото около тях имаше гора.

И така, като излязоха с колата от гората, Хлапич забеляза, че са на върха на хълма, който не беше много висок.

А кошничарят спря колата и каза:

— Ето, деца, тази пътека наляво ще ви доведе до къщичката със синята звезда. Най-напред ще стигнете до онези храсталаци там долу. Като прекосите храсталака, по пътеката веднага ще видите къщичката.

След това кошничарят добави, защото забеляза на небето голям облак: