Читать «Чудните приключения на чирака Хлапич» онлайн - страница 38

— Той каза, че ще върви заобиколно, а това е прекият път — отвърна Хлапич.

В същия миг на Хлапич и на Гита им се стори, че в храсталака не е вече така тихо като одеве.

От другата страна на храстите, зад тях, нещо шумолеше.

— О, Хлапич, какво е това? — попита Гита тихо.

— Сигурно е заек — отговори Хлапич.

След това се чу как пукат сухи клонки.

— Хлапич, Хлапич, какво е това? — шепнеше все по-тихо Гита в мрака.

— Може да е лисица — отвърна Хлапич и стана от пъна, държейки Бундаш край себе си.

Но не можеше да види нищо, защото облакът още беше над месечината.

В това време храстите започнаха да пукат все по-близо и по-близо. Чупеха се клони и сега Хлапич разбра, че през шубрака върви нещо голямо.

— Хлапич, Хлапич! Това не е лисица! — прошепна тихо като дихание Гита.

— Тогава е… — започна Хлапич.

В това време Гита изпищя колкото може:

— Хлапич! Хлапич!

Съвсем близо до Гита се закашля човек.

XI

Ужас

Когато Гита изпищя и повика Хлапич, отведнъж шумоленето в храста престана. Ох! Това беше още по-страшно! Тази тишина, пък после този мрак, нийде нищо не се движи и все пак Гита и Хлапич знаят, че тук, в храста, съвсем близо до тях има човек! А не знаят кой е и какво иска!

Само Бундаш тегли и дърпа Хлапич и цял тръпне от напрежение.

И тогава — отведнъж храстите се огънаха, зад Хлапич и Гита изпукаха няколко сухи клонки — и Хлапич и Гита забелязаха в мрака как пред тях изведнъж излезе на пътеката някакъв висок и широк човек. Още миг — и Хлапич и Гита чуват, че този човек пали клечка кибрит.

Клечката се запали…

Който е прочел тази книга до това място и който е обикнал Хлапич, той ще направи най-добре сега да затвори книгата и до утре да не чете по-нататък.

XII

Изненада

Клечката пламна. Около онзи човек просветля. Хлапич му погледна лицето…

Това беше майстор Мърконя!

О, боже мой! Тъкмо пък майстор Мърконя! Стоеше с разкъсани дрехи и блед пред Хлапич и викна с добрия си глас:

— Наистина си ти, Хлапич!

— Майсторе — възкликна само Хлапич и протегна двете си ръце към майстора — кой знае — от страх или от радост.

А какво направи тогава майстор Мърконя?

Да знаете само!

Майстор Мърконя пристъпи бързо към Хлапич, дигна го към себе си и каза: „О, мой малък Хлапич!“

После за пръв път в живота майстор Мърконя погали Хлапич по лицето и по главата.

Това е самата истина! Майстор Мърконя погали Хлапич! Хлапич действително се учуди на това повече, отколкото на всички други чудеса, които му се случиха тази нощ или които ще му се случат през целия живот.

Нищо чудно, че Хлапич и майстор Мърконя поплакаха малко от радост в този миг — въпреки че иначе плачът не подхожда нито на истинския майстор, нито на истинския чирак, защото и двамата са мъже и не бива да плачат.

XIII

Как се случи всичко това

Тогава Хлапич, майстор Мърконя и Гита в храсталака и в мрака седнаха на същия този пън.

Те бяха толкова учудени от всичко, което им се случи, че не знаеха още какво точно да направят, нито какво по-напред да говорят. Струваше им се, че и самият месец, който тъкмо сега излизаше отново от облака, ще се зачуди, като види кой седи на този пън.