Читать «Чудните приключения на чирака Хлапич» онлайн - страница 35

И наистина на Хлапич и Гита би им било все пак страшно посред нощ на големия път. Но с тях беше Бундаш, той тичаше весело пред тях, махаше опашка и вдигаше глава към Хлапич, сякаш му говореше:

— Да вървим сами! Аз познавам пътя добре!

Като изминаха така още малко от пътя, Гита каза:

— Хлапич, нека си починем! Не мога повече!

Наистина Гитините крачета бяха още по-малки от Хлапичевите и на тях имаше само малки свилени обувчици, докато Хлапич беше с ботуши.

— Гито, още много път има пред нас, трябва да преминем много села и един кръстопът — каза Хлапич.

Щом Хлапич спомена кръстопътя, Гита веднага си спомни как вчера на кръстопътя препускаше колата с подплашените коне и как пред тях падна черният човек.

— Хлапич, Хлапич, ами ако сега неговата кола долети и ни намерят на пътя! — каза Гита и започна да плаче.

Щом Гита заплака, разбира се, че вече не беше възможно да се върви по-натам. Тя седна край пътя и закри очи с ръка.

Хлапич седеше край нея и мълчеше. „Какво да сторя сега“ — мислеше Хлапич. Не можеше да остави Гита сама среднощ на пътя, а с нея положително нямаше да дойде до Марковата къща, преди да съмне. Хлапич беше тъжен, защото му се стори, като да вижда и чува отдалече как черният човек души да отведе онази хубава шарена Маркова крава! „Какво да сторя! Какво да сторя“ — мислеше Хлапич.

О, божичко! Да дойде сега някой на помощ на този малък чирак, който стои тъжен на пътя в нощта!

VII

Кола в мъглата

Така стоеше Хлапич и гледаше надясно и наляво, като да чака помощ.

Поглеждайки така назад към града, Хлапич забеляза, че в далечината нещо се движи по пътя. Но от едната ливада се влачеше мъгла край пътя, та не можеше на месечината да познае какво се движи в мъглата. Чуваше се само как нещо тихо трополи.

Нощем никой не мисли първо: „Идва приятел“, а всеки мисли: „Идва неприятел“.

Така беше и с Хлапич, като разбра, че по пътя идва кола.

Беше му някак чудно, а Гита шепнеше през плач:

— Хлапич, защо тръгнахме на път нощем?

Само Бундаш вдигаше муцунка нагоре и беше доволен.

Колата се приближи и изглеждаше, като че голям хълм се търкаля по пътя. В мъглата всяко нещо изглежда три пъти по-голямо, отколкото е наистина.

Колата наближи вече Хлапич и Гита.

Виждаше се и човекът, който седеше в колата и караше своя мършав кон.

В това време добрият месец освети още по-силно колата и човека със своята сребърна светлина, а Хлапич и Гита извикаха от радост.

Познаха своя приятел, бедния кошничар от панаира!

VIII

Помощ

Това всъщност не беше никакво чудо, защото кошничарят не пътуваше насам, затова защото Хлапич и Гита стояха среднощ на пътя и се нуждаеха от помощ, ами той пътуваше тук често и когато тях ги нямаше.

Кошничарят ходеше винаги до един далечен върбалак за хубави пръчки за кошници, защото в близост до града нямаше подходящи пръчки. Нито един кошничар не отиваше така далече като този сиромах за пръчки, но затова пък нито на един кошниците не бяха така здрави и хубави като неговите.

Защо тъкмо той трябваше да бъде най-беден в целия град, въпреки че ходеше най-далече за пръчки и плетеше най-хубави кошници — за това Хлапич нямаше време да мисли сега. Мъдреците в онзи град пишеха вече големи книги за това, но и те не знаят защо е така.