Читать «Чудните приключения на чирака Хлапич» онлайн - страница 33

— Утре отивам с цирка през седем града в осмия — рече господарят на цирка. — Погледни как съм нагласил врания кон! Като му сложиш коприна, ремъци и седло, сигурно никой няма да го познае, не се бой.

— Аз не се боя, защото знам, че ти си по-мъдър от лисицата в планината — отвърна черният човек. — Но сега ми брой суха пара за коня, защото не беше лесно да се докопам до него.

— Ще ти броя парата — каза господарят, — но преди това ми кажи къде е сега онзи човек, на когото бе враният кон?

— От него не се бой! Той е в гората, където гората е най-гъста. Вързан е с три въжета за най-здравия дъб. Сигурно няма да избяга, щом аз съм го вързал, нито ще иде скоро на панаир.

Това рече черният човек и се засмя така страшно, както се смеят опаките хора, когато говорят опаки неща.

Тогава господарят извади тежка кесия и почна да брои златни дукати в ръката на черния човек. Но техните ръце бяха така черни, че и златните дукати в тях почерняха.

— А сега сбогом! Чака ме колата, трябва да продължа, докато е нощ — каза черният човек.

— А къде бързаш така? — попита господарят.

— Нощес, преди да съмне, отиваме за една крава. Пратих вече снощи Гърга да ме чака. Но много не му вярвам — каза черният човек.

— А къде отивате за кравата? — попита господарят.

— Още не съм бил на онова място. Но ми казаха, че къщата е една на пътя, а в къщата няма друг освен жена и дете. Това ще бъде лека работа. Но има още три часа път дотам, защото вървя заобиколно — каза черният човек.

— А как ще намериш къщата, като казваш, че още не си бил там? — попита господарят.

— Лесно ще я намеря. Чух, че е малка, стара и изкърпена и че на нея има голяма синя звезда — отговори черният човек.

След това излязоха от конюшнята в цирка. После се чу как си казаха „сбогом“ пред цирка и „добър път“, подир което отново всичко стана тихо.

V

Решението на Хлапич

Когато всичко утихна, Гита и Хлапич с Бундаш излязоха, изпод яслата.

Никой не може да си представи какво му беше на Хлапич!

От разговора на черния човек Хлапич научи, че черният човек и Гърга са хванали онзи човек, който е отивал на панаир, и че са му взели стоката и коня, а него са вързали в гората. Но на Хлапичевото сърце тежеше още повече това, че черният човек и Гърга отиват нощес да отведат кравата на Марко и неговата майка, които бяха така бедни! То се знае, че за Марковата къща говореше черният човек, защото в този край само тя беше така мъничка и стара и само тя имаше голяма синя звезда под прозорците.

Като размисли всичко това, Хлапич каза само:

— Сбогом, Гито, трябва да бързам. Остани при своя господар и недей да плачеш.

Но Гита се разплака още преди Хлапич да изговори тези думи.

— Къде отиваш, Хлапич? — шепнеше тя. — Трябва да стигна до Марковата къща, преди черният човек да пристигне там, да кажа на Марковата майка да пази кравата си — отвърна Хлапич.

О, горкият Хлапич, колко му е добро сърцето! А колко е далечен пътят пред него и колко са му малки краката!

— Хлапич, Хлапич! Това е далече, а черният човек е с кола! — шепнеше Гита.