Читать «Чудните приключения на чирака Хлапич» онлайн - страница 32

— Соколе! Мили мой! Как ли ще те оставя, как ли ще те оставя — шепнеше Гита.

В това време Хлапич отиде по-навътре в конюшнята.

— Този вран кон ви е най-хубав — тихо каза Хлапич на Гита.

— Ние нямаме вран кон — отвърна тя.

— Ето го тук — отговори Хлапич.

Гита дойде при Хлапич. И наистина! Пред нея стоеше чудесен малък вран кон — като въглен, а лъщеше като слънце. Гривата и опашката му бяха отрязани съвсем късо, а около ставите имаше прекрасни калъфи.

Гита гледаше коня учудено. Дълго го гледа и после каза:

— Това е истинско чудо! Този е враният кон, на който вчера се возеха черният човек и Гърга. Въпреки че има къса грива и къса опашка и жълти калъфи, все пак това е същият кон.

Хлапич не повярва и те приближиха до яслата, за да видят врания кон отблизо.

Но тогава — какъв страх обзе Гита и Хлапич!

Изведнъж те чуха как някой иде през цирка към яхъра. Чуха се дълбоки мъжки гласове, разговор и тежки стъпки по пясъка на цирка.

— Ами сега! Ами сега! — уплашено прошепна Гита. — Това е моят господар! О, Хлапич, мили Хлапич, не искам да остана при него, страх ме е!

Какво можеха да направят сега Хлапич и Гита, освен да се скрият колкото се може по-бързо под яслата пред врания кон?

И така, Хлапич, Гита и Бундаш се мушнаха бързо под яслата. Под коня имаше слама. Хлапич повдигна сламата с ръце пред яслата, за да не може никой да ги види.

В това време в конюшнята влязоха двама души.

III

Нова опасност

„О, боже, кой иде“ — шепнеха Хлапич и Гита. Те клечаха под сламата и надничаха през нея. Мълчаха като мишки, само сърцата им биеха силно.

А когато онези двама души дойдоха под лампата и когато Гита и Хлапич ги познаха, тогава ги обзе още по-голям страх.

Тези двама души бяха господарят на цирка и черният човек.

„Откъде се познават и какво правят толкова късно в конюшнята?“ — помислиха Гита и Хлапич и все повече им се свиваха сърцата.

Но кой можеше да си представи каква нова опасност заплашва сега Хлапич и Гита! Черният човек и господарят на цирка тръгнаха право към врания кон и дойдоха толкова близо до Хлапич и Гита, че ги делеше само шепа слама.

Как само мълчаха сега Гита и Хлапич! Така тихо дишаха, че и сламка не шукна покрай тях.

— Бундаш, драги Бундаш! Недей да лаеш! — шепнеше Хлапич в ухото на Бундаш и плътно го прегърна, защото усети, че Бундаш се дръпна, като позна черния човек. А Бундаш беше добър като добър ден и като усети, че ръцете на Хлапич треперят, млъкна като мъртъв.

Сега черният човек и господарят на цирка почнаха да разговарят.

IV

Двама опаки хора

Ако Хлапич не беше така беден, сигурно никога не би видял отблизо двама такива опаки хора, каквито сега трябваше да гледа и слуша. За щастие на света има толкова малко опаки хора, колкото малко има празни зърна боб в паницата, та и в онзи край по това време живееха само тези двама опаки хора. Но Хлапич беше бедно дете, а бедните деца опознават целия свят.

Да не беше Хлапич толкова беден, сигурно нямаше сега да клечи среднощ под яслата, нито щеше да слуша страшния разговор на черния човек и господаря на цирка.