Читать «Чудните приключения на чирака Хлапич» онлайн - страница 31

Седма нощ от пътуването на Хлапич

I

Познат глас

Едва бяха заспали Хлапич и Гита, Гита се събуди, защото чу в съня си нещо, от което сърцето й затупка весело.

Тя седна на леглото си и се ослуша. Някъде цвилеше кон.

Веднъж изцвили конят. На Гита й се стори, че познава този глас.

Втори път изцвили конят. На Гита още повече й се стори, че познава този глас. И трети път изцвили конят, а Гита скочи от леглото си и извика:

— Хлапич, хей, Хлапич! Да знаеш чий кон цвили! Хлапич, ела с мен.

Месецът вече се бе вдигнал на небето и беше по-светло.

Хлапич стана и след това той, Бундаш и Гита тръгнаха между шатрите нататък, откъдето от време на време се чуваше онова цвилене.

След малко Хлапич и Гита дойдоха до едно голямо празно пространство. Сред него имаше голяма шатра, затворена и тиха, като да спи. Над вратата имаше дълга черна плоча, а на плочата големи букви.

Това беше Гитиният цирк!

— О, Хлапич! Хлапич! — възкликна Гита. — Това е моят Сокол, моят мил, моят малък Сокол!

В този миг Гита забрави страха си от господаря и забрави, че вече няма да се връща при него. Тя мислеше само за своето конче, с което толкова години бе делила в цирка и добро, и зло и което обичаше най-много на света. Сега Гита така искаше да види своето конче, че не можеше да надвие това свое желание.

— Хлапич, аз ще вляза да видя моя Сокол — каза тя.

— Тогава ще те забележи господарят и ние ще трябва да се разделим — рече тъжно Хлапич.

— Няма! Аз не ща да остана при него! В цирка сега всичко спи и никой не чува нищо, защото всички са уморени от представлението — шепнеше Гита. — Моля те, хайде да влезем вътре.

Те стояха съвсем близо до конюшнята, която беше край цирка, направена от платнище като него.

Гита, разбира се, добре знаеше откъде може да влезе в нейния цирк. И така тя повдигна малко платнището от единия край и пошепна пак: — Виждаш ли, Хлапич, оттук ще влезем.

И Гита се вмъкна в конюшнята, а след нея Хлапич и Бундаш.

О, това беше наистина много опасно!

II

През нощта в цирка

Близо до входа един човек спеше на слама.

— Не бой се — пошепна Гита, — този няма да се събуди, дори да му свириш в ушите. Аз знам как се спи след представление.

На една пръчка в конюшнята висеше обръч. Гитиният папагал винаги бе стоял на такъв.

Гита сложи папагала на обръча. Когато той видя, че си е на мястото, на което е стоял толкова години, си помисли:

„Сега всичко е наред“ — мушна глава под крилото си и заспа.

Разбира се, само така му се струваше на папагала.

За Хлапич и Гита сега ставаше все по-опасно и по-опасно.

Те се промъкнаха благополучно покрай онзи човек, който спеше.

В конюшнята гореше лампа.

Хлапич забеляза на всяка страна на конюшнята по четири коня. Осем коня, това, разбира се, не е много за един цирк, но за Хлапич беше твърде много.

— О — тихо възкликна той, — колко коне и какви са хубави!

Но Гита не го чуваше. Тя беше вече при своето малко конче.

— Соколе! Мили мой Соколе! — шепнеше на кончето, прегръщаше го през врата и го гладеше по белия гръб.

А Сокол обърна своята хубава главица и я облегна на Гитиното рамо, цвилейки от удоволствие.