Читать «Чудните приключения на чирака Хлапич» онлайн - страница 30

— Хайде да намерим място.

Близо до въртележката лежаха празни чували и парцали, в които търговците бяха донесли стоката. Хлапич беше запомнил това. Сега той отведе Гита там. Нищичко не се виждаше и те ходеха пипнешком в мрака.

— Ох, поне да бяхме отишли с кошничаря в неговата къща — въздъхна Гита.

— Тогава нямаше да се возим на въртележка — каза Хлапич и двамата се развеселиха, като си спомниха колко хубаво беше, докато звъняха звънците и докато се движеше въртележката.

След това Хлапич напипа в мрака чувалите и парцалите и ги нагласи както намери за най-добре.

— Ето, виждаш ли — каза той на Гита, — ще спиш като граховата царкиня.

Гита настани папагала до себе си и легна на своето легло.

А Хлапич и Бундаш легнаха един до друг на голата земя.

Бундаш скимтеше тихо и тъжно — не заради себе си, защото той спеше винаги на земята, ами заради Хлапич.

Всичко беше така тъжно, че Гита и Хлапич не можеха да не приказват нещо.

— А каква е била тази грахова царкиня? — запита Гита.

Тя слушаше на драго сърце приказки за царкини и денем, когато грееше слънце — а още повече сега, когато всичко около нея беше така тъжно.

— Това е била една царкиня, която се загубила и дошла в някакъв златен дворец — почна да разказва Хлапич. — Дворецът бил целият златен, а пък стълбите и праговете били от сухо злато. Но в двореца живеела една стара царица, която никому не хващала вяра. И така, тази стара царица не вярвала, че при нея се е заблудила истинска царкиня. Затова тя сложила на кревата й едно зърно грах, а над него — три сламеника и девет пухени дюшека. „Ако усети граховото зърно през три сламеника и девет пухени дюшека, тогава ще повярвам, че е истинска царкиня“, казала старата царица. На другия ден сутринта тя запитала царкинята как е спала. „О — почнала да плаче царкинята, — измъчих се цяла нощ и цялата съм в синини. Един хълм имаше в леглото ми!“ Тогава старата царица се убедила напълно, че това е царкиня. Само истинска царкиня може да бъде така нежна, та да усети едно грахово зърно през девет дюшека като хълм. И подарила царицата на царкинята своя царски плащ и златната си корона, защото тя била вече стара и я боляла глава от самото царуване.

Така разказваше Хлапич. А това беше много хубава и весела приказка. В нея имаше толкова дюшеци и златни дворци, че след тази приказка Хлапич и Гита много по-весело заспаха на твърдата земя и под ясното небе.

Беше точно полунощ, когато заспаха. Така свърши шестият ден от пътуването на Хлапич.

Сега идва седмата нощ от Хлапичевото пътуване. Всичко, което се случи тази нощ, изглежда като истинско чудо. Но чудеса има навсякъде по света и всички хора заедно не биха могли да измислят толкова чудеса, колкото се случват всеки ден на света. Така и Хлапич из пътя си по белия свят преживя тази нощ много чудеса и много необикновени и опасни случки.

Но от това нека все пак никой не се страхува прекалено. Хлапич е толкова малък и толкова добър, че сигурно ще избегне благополучно всяка опасност.