Читать «Чудните приключения на чирака Хлапич» онлайн - страница 29

Хората оставиха другите въртележки и всички дойдоха на тази, защото такова хубаво момиченце и такъв пъстър слуга с ботуши нямаше никъде.

Това трая до късна нощ. Все по-весело ставаше на въртележката, а най-весел беше собственикът, който събра пълно чувалче пари.

Хлапич му носеше непрекъснато пълни паници пари.

Толкова, колкото се вози този ден Хлапич на въртележка, сигурно никой друг обущарски чирак не се е возил. Това надали и калфа би могъл да плати.

Само Бундаш седеше, гледаше подир въртележката и се чудеше какво му е текнало на Хлапич да се върти толкова?

Беше вече много късно. Но докато се върти въртележката, никой не може да си даде сметка колко е часът.

Затова и Хлапич, и Гита се зачудиха, когато моторът изведнъж спря и собственикът викна с дебел глас на хората:

— Благодарим. Единадесет часът е. Утре ще продължим!

Хората се разотидоха, а собственикът на въртележката донесе голям чаршаф. Гита, Хлапич и той увиха цялата въртележка в чаршафа. Сега не се виждаха нито хилядите звънчета, нито среброто, нито конете, нито лебедите, а цялата въртележка беше като голяма сива гъба.

Тогава собственикът отведе Гита и Хлапич под една шатра, където се продаваше ядене.

На панаира беше вече празно. Само няколко мъже с дълги мустаци седяха още под тази шатра.

На Гита и на Хлапич вече не им беше така приятно на панаира, както през деня.

Собственикът на въртележката поръча вечеря и после Гита, Хлапич и Бундаш вечеряха. Всички мълчаха, защото бяха уморени и някак унили.

Когато свършиха вечерята, собственикът стана, плати и тръгнаха обратно към въртележката.

Там той каза:

— Сега, деца, сбогом. Благодаря ви.

Хлапич и Гита се почудиха и уплашиха. Те мислеха, че собственикът на въртележката ще ги приеме да пренощуват.

Хлапич му каза това.

Но господарят отговори, че вътре във въртележката има само един креват за него и че няма място за тях.

Това беше истина, защото собственикът беше толкова дебел, че едва можеше да спи вътре покрай мотора.

— А край конете и лебедите няма да позволя да се спи — каза господарят кратко. После добави:

— Навън не е студено, а пазарището е голямо. Можете да спите, където щете. Сбогом! Лека нощ!

После господарят отгърна малко от чаршафа, вмъкна се вътре и вече го нямаше.

А Гита, Хлапич, Бундаш и папагалът останаха в мрака, в нощта, сам-саменички на голямото пазарище.

Освен тъмнината нямаше нигде никого.

От всички шатри се чуваше само хъркането на търговците, които спяха край стоката си.

Това беше наистина тъжно и неприятно. Градът беше така голям — имаше сто улици; а на всяка улица по стотина къщи и все пак Хлапич и Гита стояха под ясното небе и знаеха, че не могат никъде да почукат и че нощес няма къде да преспят.

V

Без покрив

Хлапич погледна Гита. През мрака не се виждаше добре, но все пак забеляза, че тя беше навела глава и почна да глади своята синя поличка.

Хлапич знаеше добре — това е знак, че Гита ще заплаче, а той не можеше да гледа това. Затуй каза весело:

— Не се бой! Времето е топло и тихо. Ще спим навън. Поне ще имаме много въздух и без да отваряме прозорци. — Така се шегуваше Хлапич, а после добави: