Читать «Вихрен свят» онлайн - страница 22

— Пийте колкото искате! — извика той. — Къпете се, пръскайте се до насита! Кой може да ни спре? Нямаше да сме тук, ако племето Куин се грижеше както трябва за своята вода!

После извади от раницата си единствената тенджера на експедицията и започна да облива всички около себе си: Мерил, която нададе радостни викове; Джиован, който заломоти неразбрано от изненада; Джаян и Джини, които се приближиха към него със заплашително огънче в очите.

— Не смея да се боря на тази коварна издатина — предупреди ги той и отпусна ръце. Близначките го нападнаха едновременно, търкулнаха го в потока и увиснаха на ръцете и краката му, за да не отлети настрана:

Изкачваха се спираловидно. Според Клейв целта им беше не само да вървят нагоре, но и да изследват околността. Гавинг слушаше монотонните ругатни на Джиован, докато накрая вятърът ги заглуши.

Хвърли в устата си шепа зелен памук. Клончето в раницата му вече беше почти голо. Далеч на хоризонта тъмнееха облаци, около тях се забелязваха десетина точици, които вероятно бяха езерца. Но бяха далеч, на стотици километри от тях. Беше му ясно, че по времето за сън всички щяха да изпитват осезателен глад…

Прекоси един белег в кората — цепнатина, която проникваше и в самото дърво. Приличаше на стара рана, която кората се опитва да излекува.

— Спрете! — извика изведнъж Образования. — Останете на място.

— Какво има? — попита Клейв.

— Маркировка на Племето Куин!

Без помощта на Образования, Гавинг никога не би разбрал, че тук е написано нещо. Текст беше виждал само един-два пъти в живота си, а и онези букви не бяха с размер от три-четири метра. Маркировката се състоеше по-скоро от символи, отколкото от ясен текст. Виждаше се комбинацията DQ, с орнаментална завъртулка през буквата D.

— Ще трябва да я поиздълбаем, тъй като не се вижда — каза Образования. — Би трябвало по-често да отскачаме насам.

Очите на Клейв пробягаха по лицата на хората:

— Гавинг, Алфин, Джини, започвайте да копаете. Образовани, ти ще ръководиш. Издълбайте само буквата Q, другата я оставете. Останалите мога да почиват.

— И мен ме бива за тази работа — обади се Мерил.

— Кажи ми го утре — отвърна Клейв, пристъпи към нея и я потупа по рамото: — Ако изобщо си в състояние да помръднеш схванатите си крайници…

Посочените се заловиха за работа. Дълбаеха кората с остриетата на харпуните си. Образования се движеше между тях. Буквата Q постепенно започна да се оформя. Гавинг изчака приближаването на Образования и попита:

— Защо тези букви са толкова големи? Едва могат да се прочетат.

— Не са предназначени за нас — отвърна Образования. — Направени са така, че да се четат поне от километър разстояние.

— От кого? — намеси се в разговора Алфин. — От някой, който пада в небето, или от птиците-саби?

Образования се усмихна и отмина. Алфин изруга зад гърба му и пристъпи към Гавинг:

— Този луд ли е?

— Може би. Но ако продължаваш да копаеш плитко и не се изравниш с браздата на Джини, знакът ще изглежда глупаво дори за птиците-саби…

— Казва половината от нещата и те оставя с пръст в уста! — оплака се Алфин — Винаги постъпва така.